Кризите в Европа от последните години ясно показаха нуждата от системни партии, които да не се подвеждат по популизма и национализма. Трябва да внимаваме с егоистичните си желания. Това заяви българският премиер Бойко Борисов само ден след инфарктната среща на върха на ЕС по два съдбовни за бъдещето на съюза въпроса – бежанската криза и ролята на Великобритания в ЕС. И по двете теми следва продължение, а в част от разискванията по тях се превърна вчерашната конференция на германската политическа фондация „Конрад Аденауер” в София.

През последните години външнополитическото развитие се характеризира с изключителна динамика, която се отрази силно и на политиката на ЕС. Кризата в Крим и Украйна, както и конфликтът в Сирия, с цялата свързана с това човешка трагедия, говорят достатъчно красноречиво. Тази динамика има своето отражение и върху политиката на България.

Ние сгрешихме, че приравнихме нелегалната имиграция с легално преминаване на граница – смята българският премиер. – Аз съм убеден, че на следващата среща на върха ще се приеме моето предложение да затворим всички граници на ЕС, така че бежанският поток да преминава само през официалните ГКПП. Затваряме всички граници, оставяме ГКПП и бежанците контролирано се закарват там, където са създадени условия за тях.

Бежанската криза, която застигна Централна и Северна Европа, е проблем, пред който страните по външната граница на ЕС Италия, Гърция и България са изправени от години. Ситуацията се променя с неочаквана бързина. Събитията постоянно ни подсещат, че глобализацията носи невероятни възможности, но и все по-реални рискове. По думите на българския външен министър Даниел Митов, това, което до скоро ни приличаше на далечна заплаха, вече е факт по нашите граници, в нашите общества и в самото сърце на Европа.

В Близкия Изток и Северна Африка сме свидетели на политическа, икономическа и социална нестабилност, която ще продължи поне едно десетилетие – коментира Митов. – Терористичните заплахи са очевидни за всички и изискват повече решителност у всеки от нас. На североизток станахме свидетели на грубо нарушаване на териториалната цялост на суверенна държава, което поставя под съмнение принципите на европейския ред и сигурност. Много от общите ни политики изискват по-нататъшно развитие и ние сме твърдо убедени, че единствено дългосрочни и системни решения могат да позволят трайна стабилизация и развитие на нашия континент. За това в рамките на ЕС и НАТО ние се нуждаем от още по-голяма интеграция и солидарност – заяви външният министър.

Тази теза подкрепи и германският посланик в България, Детлеф Лингеман. – Трябва да покажем на европейците, че ЕС не е само общ пазар, а общност на споделени ценности" – заяви дипломатът, и подчерта важната роля, която играе България в региона като фактор на стабилност и активен партньор в ЕС. Лингеман отправи обаче и критични препоръки към българското правителство:

Трайната стабилност изисква обаче реформи и ние вярваме, че България е поела по правилния път. Последният мониторингов доклад на ЕК ясно настоява България да продължи още по-решително започнатите реформи. Те не само отварят нови възможности пред потенциални чуждестранни инвеститори, но биха направили България по-привлекателна за всички онези млади и добре образовани българи, които днес живеят и работят в чужбина.

Премиерът Борисов не подмина критиките и съветите на Брюксел, отправени от ЕК в рамките на механизма за контрол и сътрудничество. В резултат на последния доклад за напредъка на България в борбата с корупцията се очакват експерти от Германия, Великобритания и Холандия, които да работят заедно с българската прокуратура.

Сега е изключително важно да приемем законите в съдебната система, вкл. и антикорупционния закон. С него трябва да се създаде бюрото за борба с корупцията, което да играе ролята на втора прокуратура. През последните седмици ние си дадохме ясна сметка, че пред България няма среден път или път на компромиси. За една година благодарение на истинската битка с контрабандата в бюджета на държавата са влезли над 2 млрд. и 850 млн. лева (близо 1,4 млрд. евро). Спрени са обществени поръчки за над 1,7 млрд. лева (около 850 млн. евро). Естествено е реакцията срещу правителството да бъде остра и да се търсят мерки и форми за не продължи този курс. Но този курс среща изключителна подкрепа в Брюксел в лицето на председателя на Европейската комисия – заяви Бойко Борисов.