Набързо в последния работен ден от седмицата парламентът в София гласува искането за вот на недоверие към правителството, внесено с подписите на Коалиция Лява България, ДПС и двама независими депутати. Към 69-те инициатори на вота при гласуването се добавиха само 11 гласа на подкрепа – 9 на депутати от партия „Атака” и 2 независими. Патриотичният фронт и АБВ, които формално не са управляващи и би трябвало да смятаме за опозиция, гласуваха против искането. Българският демократичен център, който също би следвало да смятаме за опозиция, се въздържа. Разделени по отношение на вота се оказаха, при това точно наполовина, и независимите депутати, трима от които гласуваха „за” и трима „против”. И най-простата парламентарни аритметика показва, че в момента опозицията в България е слаба. Формално тя може да мобилизира обикновено мнозинство, но реално е далеч от заветните му 121 гласа. Управляващите сили ГЕРБ и „Реформаторски блок” формално нямат собствено обикновено мнозинство, защото гласове им са под 121, но с помощ отвъд собствените редици успяха и сега. Но вотът показа, че опозицията е слаба не само заради разделението си. Вносителите не постигнаха и целта поне да предизвикат съдържателен дебат по въпросите на здравната политика, а евентуално и някакви промени в нея. Здравният министър Москов заяви, че няма да отстъпи от лекарствената политика и няма да направи компромис по отношение на промяната на инфраструктурата на здравната мрежа, начина на финансиране и т.н. Дебатът няма да се запомни с особено ценни идеи, а с остри реплики и даже обиди. Например здравният министър посъветва социалистите да пият по-малко, както съветвал Владимир Ленин, а в отговор бе определен като психически неуравновесен и запитан дали „днес си е пил лекарствата”. Подобни реплики може и да са забавни на част от електората, но зад тях стои едно незавидно състояние на политическия елит в страната. Състояние, за което е виновен и самият електорат, защото той, не друг, избира елита.