Любовта витае с тайнствен трепет, ала е невидима за очите. Ако обаче се вгледате във фотографиите на Радич Банев, ще я усетите – в двайсет кадъра той ни показва двайсет проявления на любовта. Пътуващата му изложба „Детството в приемна грижа” този път се е спряла в Пловдив и може да се види до 20 февруари в галерията на Общинския съвет.

Радич Банев отива на пресконференция на Националната асоциация за приемна грижа, без да предполага, че емоционалната проява ще го подтикне да пропътува десет града. Но когато чува историите за изоставени деца, приети като свои от семейства, се пита какво може да стори той самият. Така достига до идеята да им помогне с това, което умее най-добре – да снима.

Най-ярко впечатление ми направи как тези хора са отворили сърцата си за абсолютно непознати деца и са ги приели в семействата си, разказва фотографът. Това са семейства, в които чувствата са много по-силно изразени, защото нямат роднинска връзка помежду си, но пък се приемат като родител и дете. В основата на всичките тези истории стои преди всичко личната добрина на хората, които дават шанс на деца, лишени от равен старт със своите връстници. Всъщност, самото им приемане е едно чудо – и те вече имат своите възможности и мечти, животът им се променя и започват да имат бъдеще.

Над две хиляди семейства у нас се грижат за приемни деца. Всеки месец около сто изоставени хлапета намират новите си родители, според данни на Агенцията за социално подпомагане. Сред тези деца са Бисер и Тарзан, които първи докосват сърцето на фотографа. Двете момчета цял живот били местени от дом в дом, докато най-после се намират с приемната си майка Елена Атанасова.

Тях ги чувствам по-близки, защото съм видял тяхното развитие – те живеят пълноценен живот. Ходих и в тяхното училище и ги видях в среда, различна от семейната, спомня си Радич Банев.

В началото за момчетата било трудно да свикнат с новия си живот – имало бурни реакции, сълзи, понякога и безнадеждност, но също много усмивки и забавления. Бисер бил затворен, нямал самочувствие и сякаш се сърдил на целия свят, докато Тарзан бил „побойникът” в дома и в училището. Днес тяхната майка се изпълва с щастие и радост, когато ги види усмихнати, горди и спокойни. Такива позират и на фотографията.

Преди всичко исках да покажа отношението – казва Радич Банев за емоциите, които е искал да внуши. – Тези фотографии не са нагласени, защото чувствата в тях са много истински и точно това се опитах да предам. Исках да излезем извън официалната статистика и на преден план да бъдат именно чувствата на хората - нуждата на приемните родители от децата и на децата от приемните родители.

Още една пътуваща изложба на фотографа обикаля цялата страна – „Пазители и традиции”, която е заснета в Борисовата градина в София по време на голям фолклорен фестивал. По думите му тя ни връща към корените, потопява ни в цвят и настроение, и ни припомня какво са съхранили историята и битът на българина. Като лицата на кюстендилските момичета, които, облечени в носиите на бабите си, напомнят на мадоните на Владимир Димитров – Майстора.

Имайки предвид, че сме били пет века под чуждо владичество, именно чрез тези традиции сме запазили същността си и най-важното – да бъдем хора, казва фотографът и припомня една история. Едно време човек като тръгвал да строи къща единственото, което купувал, били пироните и земята. Всички хора от селото идвали да му помогнат да си изгради дом и да продължи да живее. Ето това са хубавите традиции, които обаче заради съвременния забързан дигитален свят остават в ъгъла и започват да се забравят. А те имат място в нашия живот.

Радич Банев се увлича по фотографията през 90-те, когато се е снимало и черно-бяло, а улиците са кипели от живот – не само заради бурните политически събития, но и с множеството изложби на открито, пърформанси и всякакви артистични прояви. И тъй като едно от най-ценните качества на фотографията е документалистиката, той е убеден, че и днес всичко се върти около улицата и именно там може да намери кадъра, олицетворяващ нашето време.

Снимки: Радич Банев