На срещата си в Прага Вишеградската четворка отстъпи от своето радикално настояване за бързо изграждане на „резервна гранична система” в България и Македония, която да възпре бежанския натиск откъм Гърция. В заключителен документ на форума четворката в дипломатичен тон призна, че има опасност от нови разделителни линии в Европа и иска ЕС да бъде мощен. Вероятно отстъпката бе направена под натиск на Германия, която според словашкия премиер Роберт Фицо преди форума в Прага е поставила остро по дипломатически канали въпроса как Вишеградската група, България и Македония се осмеляват да обсъждат защитата на външните граници на ЕС.

Идеята за резервна система за защита от мощния миграционен натиск откъм Гърция все пак остава, но като план „Б”, в случай, че общите мерки на ЕС срещу миграцията не сполучат.

Както се и очакваше, в Прага премиерът Бойко Борисов потвърди, че България е против заграждение по границата си с Гърция и отстоя познатата позиция, защитена ден по-рано и в разговор с канцлера Ангела Меркел, че спирането на миграционния натиск е възможно само с общи мерки на ЕС. Според Борисов, частично засилване на контрола по българо-гръцката и македонско-гръцката граница няма да доведе до решение на проблема, а само ще промени миграционните маршрути. Затова София стои зад тезата, че в краткосрочен и средносрочен план от първостепенно значение за овладяване на миграцията е ефективният контрол по външните граници на ЕС, каквито граници се явяват и сухопътните на България и Гърция с Турция. Външният министър Даниел Митов обяви, че София ще настоява по тези граници да се проведе операция на НАТО, ако преди това операцията на алианса по гръцко-турската морска граница даде резултат. За ангажиране на НАТО са и държавите от Вишеградската група. Засилване на ангажимента на военно-политическия пакт с миграционния проблем би било съзвучно със склонността на някои държави в решаването му да бъдат включени и националните армии, но пък би представлявало и засилване на присъствието на НАТО в региона, на което Русия остро се противопоставя.

В Прага българската делегация настоя също, че трябва да се затворят всички външни граници на ЕС, а не само тези с Турция, за да може мигрантите да минават само законно през граничните КПП. Това би позволило пълна регистрация и ясно разграничаване на законни от незаконни мигранти, и на бежанци от икономически емигранти. За подобен подход София настоява отдавна, за да се спре миграционният натиск от държави, които не са източник на миграция заради военни конфликти, а по социални и икономически причини. В тази връзка, в Прага Вишеградската четворка, заедно с България и Македония, се произнесоха за по-тясно сътрудничество между националните гранични и разузнавателни служби.

В Прага „непокорната” Вишеградска четворка направи отстъпки от някои свои радикални виждания в името на обща политика на ЕС и формира позиция, която ще изложи на предстоящата в Брюксел, на 18 и 19 февруари, среща на върха на ЕС по миграцията. Преди това, на 17 февруари в Австрия ще се състои друга среща, с участие на 11 държави, сред които Германия и Франция, на която ще бъде представена и Турция. Интензитетът, с който диалогът се води на всички равнища, показва, че сериозността на миграционната криза и неотложността на свързаните с нея проблеми са осъзнати. Но показва също, че обща политика за преодоляване на тази криза, за каквато се говори толкова много и толкова отдавна, още не е формирана.