Усмивката на Васил и спокойният му нрав са нещата, които впечатляват човек, когато се запознае с него. Постепенно той разкрива и най-завидното си качество – успял е да намери баланса между душата, ума и тялото си. Гръмко успява да разбие представите ми за типичен докторант по „Електрически машини и апарати” и университетски асистент. Излиза от стереотипите на „книжна мишка” като ми разказва за най-голямата си любов – каратето. Като дете родителите му го записват да тренира, но той ходи с огромно нежелание. От ходене насила обаче този спорт бързо завладява младежа и той открива голямата си любов именно в него. В момента има собствен карате клуб, където се подвизава като учител на духа и тялото. Според него представата на хората за бойните изкуства е неправилна. Ето какво има предвид:

Много хора свързват бойните изкуства с бой, кръв и насилие, и смятат, че хората, които ги практикуват, нямат много сиво вещество в главата си. Нещата седят точно по обратния начин. Бойните изкуства учат хората на уважение, на смирение, на самоконтрол, да отстояват себе си. Това гради много качества у един човек, без значение на каква възраст е той. Аз имам възможност да покажа, особено на по-малките, нещата, които в днешно време започват да отсъстват– уважение, подобаващо възпитание и т.н. Малките деца, които имат по няколко години стаж в залата, коренно се открояват от връстниците си – стават по-успешни в училище, по-самостоятелни и с по-високи резултати във всички направления.

Едва ли някога сте се замисляли, че можете да имате фитнес инструктор, който учи за докторска степен. Аз не съм, но Васил ме убеди, че това е възможно – той се превъплъщава и в тази роля. Успя да разбие още един стереотип като ми сподели, че в залата не залагат основно на мускулите, но на оздравителни процедури след травми и трениране на психиката и тялото едновременно. За позитивните страни на спорта разказва Васил:

Спортът мен ме  е изградил като личност. Имам психическа устойчивост, мога да отстоявам себе си, да бъда успешен на интервюта за работа, да бъда по-позитивен. Напоследък хората са много негативно настроени. Това се дължи на начина, по който приемаме събитията около себе си в ежедневието. Аз съм почти винаги спокоен и усмихнат, а хората ми се чудят. Преподаването ми дава лично удовлетворение. Виждам хора на всякаква възраст, които израстват пред очите ми – стават все по-добри, все по-уверени в себе си, променя се излъчването им, стойката, уменията и т.н. По време на тренировката, в рамките на час – два, бягате от цялото ежедневие и се съсредоточавате. Насочвате мисълта към съвсем различно място. В края на тренировката, всичките тревоги и негативни емоции изчезват, заместени от чувство за удовлетвореност. Това е радост за мен.

Васил е посветил ежедневието си на хората и мисията му е да предаде позитивизма и знанията си на другите. Въпреки че тръгва от нулата, с много труд успява да достигне мечтите си. Завиждам му, че не знае какво означава думата „мързел”. Освен трите си основни занимания той обича да рисува и да твори оригами, да пътува и да играе компютърни игри с приятели, а също често изнася лекции на тема „здравословен начин на живот”.

И все пак, понеже има страст към науката, Васил тайничко оставя след себе си на масата една формула:

„здрав ум + здраво тяло = щастие + успех”.