Влизането на България в eврозоната, т.е. приемането на еврото като национална валута, е задължение на страната и на Брюксел, записано още в договора за присъединяване на страната към ЕС. Но в този договор няма записани никакви срокове, има само задължения, изпълнението на които обаче подлежи на доста свободно тълкуване. По някои от тези критерии България се справя добре, при други се наблюдават колебания, при трети се работи и се очаква в обозримото бъдеще да се постигнат необходимите резултати. Така или иначе приемането на еврото не е задача, която предстои да се решава днес или утре, това е стратегически проект с хоризонт от около десет години.
В последно време обаче се забелязват няколко любопитни тенденции по проблема за евроизацията на България. Бизнесът все по-активно се застъпва и настоява за въвеждането на еврото колкото може по-скоро. Влиятелната работодателска организация Българска стопанска камара поиска наскоро властите да приемат до средата на годината национален план за приемането на еврото, предупрeждавайки, че в противен случай страната ще става все по-неконкурентоспособна и бедна. Президентът Росен Плевнелиев, силно ориентиран прозападно, деликатно подкрепи настоятелните призиви на бизнеса и посочи малко по-отдалечената 2018 като година за влизането на страната в т.нар. чакалня на еврозоната. Шефът на БНБ и отявлен технократ Димитър Радев все пак предупреди, че не трябва да се прибързва, а да се изчакат резултатите от стрестестовете на банките тази година. Но и той не поставя под съмнение европейското бъдеще на страната и предстоящата кончина на националната валута лев. Впрочем, този лев е от 15 години с фиксиран курс към еврото и поради тази причина доста стабилен, което е от полза за икономиката и за гражданите.
За да се влезе в eврозоната обаче, трябва и да има покана за това от Европейската централна банка и всички други останали европейски институции. А те, меко казано, не гледат с добро око на България и виждат в нея преди всичко източник на проблеми. А никой не иска сам да си създава проблеми. Такъв е например случаят с Шенгенската зона, за влизането в която България отговаря на всички формални изисквания, но в която вече години не искат да я приемат. Като основна причина за отрицателното отношение се посочва корупцията и неработещата и нереформирана съдебна система. По отношение на икономиката тези проблеми имат още по-голямо значение и е напълно сигурно, че без сериозен напредък в правовия ред никакво евро няма да замести българския лев /от лъв – б.а./ и той още доста време ще развява гордо внушителната си грива. А освен това не е ясно и какво ще стане след толкова продължително чакане със самото евро и какво ще бъде един ден отношението на българските граждани към него, чиито чувства към общата валута все повече охладняват.
В петък , в котловините и равнините ще има мъгли. Минималните температури ще са между минус 5° и 0°, в София - около минус 3°. По Черноморието сутринта ще е около 3°. През деня ще е слънчево. Очакват се максимални температури от 14° до 19°, в София –..
На фокус в брой 25 поставяме важни и не много известни българско-италиански културни и образователни взаимодействия: Как българският език влиза в конкуренция с над 30 чужди езика, изучавани в университета "Ла Сапиенца" в Рим, узнаваме от..
Премиерата на документалния филм "Кой е професор Чирков" ще се състои тази вечер в столичното кино "Люмиер". Режисьор е Елени-Маргарита Нейкова-Елма, която е и сценарист, заедно със Силвестър Силвестров. Оператор е Делян Георгиев, а дизайнът и..
Велико Търново е градът с най-много културно-исторически забележителности в България. Няма човек у нас, който да не се вълнува когато стъпи в Старата..
Българи от 18 държави, 34 училища зад граница и 8 български лектори от университети в чужбина са участниците в първата година на Националната..
Министерството на правосъдието публикува за обществено обсъждане два законопроекта в изпълнение на ангажиментите на страната по Националния план за..