„Изплети топлина” е кампания, която сгрява. Най-вече душата, защото някой е посветил частица от времето си специално за теб. Да подариш малко топлина не струва почти нищо – но за хората без дом това е голям жест, който ще помнят може би цял живот.

Две хиляди и петдесет по-малко зъзнещи души на улицата, загърнати в ръчно изплетените шалове, шапки, ръкавици и чорапи на благодетели от цялата страна. И зад всичко това – една фондация, която за четвърта поредна зима успява да дари поне малко топлина на хората без дом.

„Има начин” е неправителствена организация с мисията да помага на бездомните у нас. И тъй като това са хора със своите съдби, фондацията си е поставила за цел да ги извади от анонимността. В кампанията си „Подкрепи бездомен” тя ще разкаже затрогващите истории на озовали се на улицата хора, за да могат те да намерят своите спасители. Една от тези истории е на мъж, станал инвалид.

Той е бездомен от няколко години, защото при трагичен инцидент загубва сетивността в единия от крайниците си и повече не може да работи, разказва председателката на фондацията Маргарита Соколова. Роднините му – самите те социално слаби, не могат да се грижат за него и го изоставят. Историята на този мъж трогва, тъй като в предишния си живот е имал потенциал да се издържа, имал е семейство и дете, и днес желае да си върне усещането за самостоятелност и отново да работи. Той иска да се запише в курс за компютърни умения и да бъде програмист или компютърен техник.

За съжаление, на улицата попадат различни хора и никой не е застрахован от подобна участ.

Основна група от бездомните са именно децата, които навършват пълнолетие и се оказват на улицата без професионални умения, без покрив над главата си и без подкрепата на близки хора, казва Маргарита Соколова. Друг сегмент са хората, загубили собствеността си – жертва на имотни измами, в сложно финансово състояние или неуспяващи да обслужват банкови кредити. Много са и бездомните възрастни, които са изоставени от своите близки, както и хора с психически проблеми. Но има и една малка група, приела този начин на живот за нормален.

Никой не знае колко са бездомните у нас. В кризисните центрове в София могат да нощуват едва около 200 души – повечето от хората без дом обаче остават на улицата, защото държавата не им е осигурила нито покрив, нито минимална заетост, обяснява Маргарита Соколова.

С тези хора трябва да се работи целенасочено и постоянно, за да не се чувстват изолирани – да се решават психологическите им проблеми, които се натрупват от живота на улицата, да бъдат стимулирани да вярват в себе си и по-смело да правят крачки към своето „изкопчване”. Много е важно да вярват в потенциала си и да са сигурни, че могат да променят живота си. И тъй като често са обезверени, в края на този месец започваме групи за терапия и психологическа рехабилитация в кризисните центрове. След това ще направим кампания за набиране на средства за изграждането на социално предприятие, което да подсигури работа на хората без дом. Най-напред това ще бъде пилотна група от 15-20 души – те ще имат постоянна трудова заетост и заплащане.

Превенцията срещу опасността да останеш без дом е от голямо значение, смята още Маргарита Соколова и дава за пример създаването на защитни клаузи при тегленето на банкови кредити, даването на преференциални възможности за започване на работа на сираци и изграждането на повече домове за възрастни хора.

Основната ни задача е да обърнем отношението на обществото към бездомните, тъй като голяма част от хората смятат, че те са със зависимости – алкохолни, наркотични, както и че нямат желание да работят или да се борят. За щастие, повечето българи им съчувстват и вярват, че всеки може да попадне в подобна ситуация. Затова и са готови да отделят от личното си време, средства, емоции и работа, за да им помогнат, казва в заключение Маргарита Соколова.

Снимки: архив на фондацията