Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

За куража на новия просветен министър

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

В момента всички реформи, свързани с образованието, са въпрос на кураж. Така го разчитам за себе си. Това е моята стъпка да поема тази отговорност като вицепремиер. Могат да се загубят много неща, но ако загубиш кураж, губиш всичко, а в момента реформите в областта на образованието са въпрос на кураж – това заяви Меглена Кунева пред журналистите в парламента минути след като бе избрана за министър на образованието и науката. Тя зае креслото на проф. Тодор Танев, който бе принуден да си подаде оставката заради скандалите около новите учебни програми и учебници, които породиха интерпретации от рода на „погазване на българщината” и „разпад на националната идентичност”. Така професорът-политолог увеличи броя на попадналите в клопката на „накърнената българщина“ просветни министри. Пленарната зала не помни толкова разгорещени дебати по повод номинацията на министър колкото при вицепремиера от квотата на съуправляващия Реформаторски блок Меглена Кунева, но „всичко е добре, когато свършва добре“. Меглена Кунева получи министерския портфейл благодарение на 104 депутатски гласа. Управляващите от ГЕРБ я подкрепиха монолитно при гласуването, но плахо при дебата. Тя получи одобрението и на част от реформаторите, БДЦ, патриотите и независимите. Въпреки острите критики на противниците на Кунева, резултатите бяха: 66 „против”, 31 „въздържал се”, а 15 от ДПС и „Атака” не бяха в зала. Така за пореден път сработи старият трик за намаляване на кворума, вицепремиерът получи министерското кресло, и поредният трус в кабинета „Борисов 2“ бе предотвратен.

Поднасям ви едно от най-добрите интелектуални бижута, което може да има в момента в България – госпожа Кунева, каза проф. Танев, представяйки новия министър. Ако останем в полето на професорската лексика, може да си припомним едно от символните бижута на Мадлин Олбрайт – брошката с натрошено стъкло, символ, че е успяла да пробие „стъкления таван” на един мъжки свят и да стане първата жена външен министър на САЩ. Меглена Кунева проби „стъкления таван” на традицията в Министерството на образованието и науката и стана първият министър, който не е представител на гилдията. На тези, които се заяждат, че няма нужната квалификация, може да отговорим, че сигурно има български Айнщайн, който може да оглави това министерство, но политиката е друг вид работа. Меглена Кунева е едно от знаковите лица в българската политика. Юрист по образование, с научна степен. Помним я като министър по европейските въпроси в кабинетите на Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев, като първият български еврокомисар в състава на комисията „Барозу” с ресор „защита правата на потребителите”, като кандидат за президент. Оглавяваната от нея партия „Движение България на гражданите“ стана част от Реформаторския блок и след последните парламентарни избори е управляваща. Като вицепремиер в кабинета на Бойко Борисов нейните приоритетни ангажименти са изработване на стратегията за борба с корупцията и подготовка за българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. Един от „стъклените тавани”, които министър Кунева трябва да разбие, е правилното усвояване на средствата по оперативната програма за наука и образование, които трябва да бъдат разпределени до 2020 г. и възлизат на 1,37 млрд. лв. заедно с националното съфинансиране. Поради ресора на вицепремиера, не е възпитано да се мисли за евентуални корупционни практики. Като министър Меглена Кунева трябва да счупи още много „стъклени тавани”: да приобщи, а не да накаже съперниците си в РБ; да докаже, че министерският портфейл не е заради желание за повече власт, а „за да има образованието силна тяга напред”; да успее да реализира идеята си „образованието да бъде национална цел” на България., за да може да се възпитат свободни и мислещи хора, за да може образованието да бъде достъпно и за бедните, и за богатите. И едно предложение – вместо да се хващаме за косите по повод „накърнената българщина“, вицепремиерът и просветен министър Меглена Кунева да предложи символ на българското председателство на Съвета на ЕС да станат кирилицата и мисията на Светите братя Кирил и Методий. За да припомним, че заради нас тази азбука стана европейска, че ние сме тези, които сме приели техните ученици.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Часът на Радио България по програма "Христо Ботев" - Брой 20

В брой 20 на предаването слушайте : За работата на Центъра за славянски езици и култури Лисабонския университет и българския лекторат в най-голямото висше училище в Португалия – разговор с проф. Георги Христовски и ас. Ана Карина..

публикувано на 03.10.24 в 12:00

До 15 октомври “България Еър” спря полетите до Израел

Поради официална препоръка на Европейската комисия и Асоциацията за авиационна безопасност на Европейския съюз (EASA), “България Еър” анулира полетите си от и до Израел до 15 октомври включително, съобщи на своята интернет страница националният..

публикувано на 03.10.24 в 10:41

Изложба в София по случай 130-ата годишнина от рождението на цар Борис ІІІ

Националният исторически музей отбелязва 130-ата годишнина от рождението на цар Борис ІІІ с експозицията "Цар Борис ІІІ. Личност и държавник". Вцентралното фоайе на музея в хронологичен ред са представени значими за българската история..

публикувано на 03.10.24 в 08:00