Процесът за сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ) е водещ политически формат за сътрудничество в региона, фактор на сигурност и стабилност, както и приоритетен по отношение на европейската и евроатлантическата интеграция на страните от Западните Балкани. Началото на инициативата бе по време на Софийската среща на министрите на външните работи на страните от в Югоизточна Европа през юли 1996 г. България за трети път председателства процеса, като сега е насочила усилията си към три приоритетни сфери на сътрудничество – енергийната, транспортна и инфраструктурна свързаност, медийната свобода и свободата на изразяване, миграцията и справянето с бежанския поток.

В рамките на българското председателство на ПСЮИЕ се състоя Втората неформална среща на министрите на външните работи на страните от процеса. Участниците приеха съвместно изявление за справяне с предизвикателствата произтичащи от миграционната криза. По време на пресконференция с участието на т.нар.Тройка на председателстващите ПСЮИЕ, външният министър Даниел Митов заяви, че миграционния проблем засяга всички и няма държава, която може да го реши едностранно.

ЕС трябва да мисли за себе си точно като за съюз, а не отделни държави да се опитват да взимат решение поотделно и да се справят така, както диктува определен национален интерес, а не интересът на общността.

Важен акцент в приетото изявление, което ще бъде представено на предстоящата неформална среща на външните министри на ЕС в Амстердам, е строгия контрол на външните граници на ЕС, допълни министър Митов:

Разграничението между бежанци и икономически мигранти трябва да е много ясно и с тези държави, от които идват нелегални мигранти е необходимо да има диалог, така че да се стигне до ефективна реадмисия на хора, пристигнали по нелегален начин в рамките на ЕС. Това засяга обаче и нашите партньори, които участват в ПСЮИЕ, защото в този проблем всички сме заедно.

Приключилата среща събра седем външни министри, както и зам.-министри на външните работи на страните от ПСЮИЕ, генералният секретар на Съвета за регионално сътрудничество („оперативната ръка“ на Процеса) Горан Свиланович, представители на ЕК.

Беше подчертано значението на продължаващия процес на интеграции и реформи в държавите-кандидати за членство в ЕС, уточни Дипломат №1 на България за проведения дебат. – Те получиха единодушната подкрепа за провежданите от тях реформи и за усилията, които полагат по пътя на своята адаптация за членство в ЕС. Свързаността в региона беше също една от големите теми – не само транспортна и инфраструктурна, но и енергийна свързаност. Беше подчертан от страна на ЕК прогресът, който е постигнат в това отношение, но и многото работа, която да свършим. Един от големите проблеми е именно слабата инфраструктурна и енергийна свързаност, която ни прави за момента като регион по-слабо атрактивни за инвестиции и слага препятствия пред връзките между хората и бизнеса. ЕК подкрепя и финансово, и политически този процес и ние сме твърдо решени да подкрепяме този приоритет.

Министърът на външните работи на Албания, която е предишният ротационен председател на ПСЮИЕ, Дитмир Бушати също отбеляза необходимостта от съвместни действия и от солидарност в борбата с последиците от миграционната криза. Той изтъкна също необходимостта от съвместни усилия за справяне с екстремизма и тероризма.

Борбата с екстремизма изисква засилването на нашите общества и превръщането им във все по-кохезионни, по-справедливи и по-качествени. Имахме възможност да дискутираме процеса по евроразширяването, въпреки че този въпрос отива на втори план поради необходимостта да съсредоточим нашите усилия върху заздравяването на границите, възстановяването на Шенген и мерките, свързани с бежанската криза.

Зам.-министърът на външните работи на Хърватия Желко Купрешак, чиято страна ще поеме председателството на ПСЮИЕ след България, изтъкна основни приоритети на хърватското председателство.

Солидарността е изключително важна, тъй като голяма част от времето на настоящата среща протече в разговори за това как със солидарност можем да решим проблема с нелегалните имигранти. По отношение на свързаността имаме предвид не само свързаност от икономическа и транспортна гледна точка, но и социално и обществена свързаност, комуникация между различните народи, която е изключително необходима. Относно политическия диалог имаме намерение да наблегнем на парламентарното изменение. По четвъртия ни приоритет – енергетиката, е изключително важно да развиваме енергетиката на нашия регион. Тя може да се превърне в много важен фактор за цялостното развитие на всички държави.