Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Имената на съвременните българи съчетават мода и традиция

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Всеки родител иска да избере красиво име за детето си. В търсенето на подходящо име родителите преглеждат стотици имена от списъка с близки и далечни роднини, имена на известни и успели личности. В стремежа си наследникът да получи име, каквото никой не е имал досега, някои родителите сами измислят имена на децата си.

Собственото име е добре  да звучи хармонично, когато се произнася заедно с бащиното и фамилното – трите имена, които са задължителни в България. Освен благозвучие, в името, което родителите дават на децата си, е закодирано послание. От древни времена хората вярват, че това какво име носи човек, има отношение към неговите черти, съдба и характер.

Вярващите християни избират за детето си име на светец, като се надяват и се молят той да бъде небесен закрилник през целия му земен път.

Почти всяко име има своя собствена история и особено значение. С тях се занимават специалистите лингвисти, които изследват значението, произхода и разпространението на личните имена през годините. В Института по български език на БАН в София има отдел, в който човек може да получи сертификат за личното си и фамилно име. Документът се изготвя от учени, който от години изследват имената на българите. Те забелязват, че все повече хора искат да узнаят най-вече произхода и значението на имената си. При изследването в Института си поставят за цел да очертаят тенденциите в именуването на българите. Като се изследват имената на новородените, ще се разкрие какъв облик ще има българската именна система в бъдеще – казва проф. Анна Чолева-Димитрова, ръководител на изследване върху личните имена и мода при тях в големите градове на България.

За територията на България най-популярното мъжко име е Иван, а женско – Мария. Все още е жива традицията у нас децата да се кръщават на бабите и дядовците, или на някой роднина, но много често родители прибягват и до осъвременяването на дадено име. От основното може да остане първата буква. Например ако дядото се е казвал Велчо, детето ще се кръсти Виктор, което е популярно в момента. Изследвайки именната система, трябва да се погледне към света, в който живеем. В момента милион и половина българи са извън пределите на България. Част от родителите, заминаващи в чужбина, оставят децата си на  отглеждане на баби и дядовци. Други българчета се раждат зад граница. Те избират имена, които ще им позволят по-бърза и безпроблемна интеграция в новите общества. Така се обръщаме към западните образци, с които заместваме традиционните български имена. Например бабата ако е Стефка, детето ще бъде Стефани. Модерни имена напоследък са Алекзандър или Алехандър, вместо познатото Александър. Традиционно име като Григор например днес се заменя от Грегъри, има още много подобни примери. Напоследък обаче виждаме интерес към връщането на традиционните български имена. Много често срещано е името на цар Калоян, което се харесва от родителите. Има две ярко откроени тенденции, едната е да се дават осъвременени, нетрадиционни имена, а другата е връщане към историческото ни минало. Има определен интерес и към народната традиция. Едно от най-популярните лични имена при новородените момичета е Рая, също Калина, Деница, Десислава. Особено често се избира името Дария. Има и друга тенденция – да се измислят все нови и нови имена, българинът е изобретателен в това отношение. Обикновено хората, които имат едно дете, а са решили да носи името на баби и дядовци от двете страни, прибягват до комбиниране на имена.

Българските закони са много либерални и позволяват да се променя всичко по отношение на имената. Има мнение, че трябва да се промени трикомпонентната ни система от лично, бащино и фамилно име на българите, защото изглежда ненужна – уточнява проф. Анна Чолева-Димитрова.

Ние трябва да държим на нашата идентичност, да държим на имената и да не  ги забравяме. Българите напоследък променят фамилното си име и се отказват от родовите си имена. Затова в днешно време имаме толкова много Иванови, Петрови, Димитрови и т.н.. Тук се наблюдава отстъпване от родовата ни памет, затова пожеланието ми към хората е да се връщат по-често към корените си. Това е целта, с която нашият институт предлага издаването на сертификати. С тях удостоверяваме какво е означавало фамилното име, а то в повечето случаи е отпечатък от историята на нашия род.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Атанас Запрянов: Първите осем самолета F-16 пристигат догодина

Страната ни ще получи догодина първите осем самолета F-16 Block 70 от договорените общо шестнайсет, съобщи в Долна Митрополия служебният военен министър Атанас Запрянов. Първите две летателни машини ще пристигнат в края на март, а до края на..

публикувано на 14.11.24 в 16:24

Часът на Радио България по програма "Христо Ботев" - Брой 26

В брой 26 на предаването слушайте: Как програмата "Неразказаните истории на българите" работи за имиджа на страната ни по света и в подкрепа на българските общности зад граница – примери от реализирани инициатива във Франция и..

публикувано на 14.11.24 в 11:33

Истории за най-дълго живелия човек в света и стари родове разказва изложбата “Кодове на идентичност”

Изложбата “Кодове на идентичност”, която се открива днес в Националния антропологичен музей при БАН, представя стари български родове, оставили трайна следа след себе си. Освен автентични родословни дървета и родови истории на фамилии от..

публикувано на 14.11.24 в 07:25