На пресконференция по повод четвъртата година от встъпването им в длъжност, държавният глава и вицепрезидентът отчетоха свършеното от президентската институция. Отчитайки своята дейност президентът Росен Плевнелиев спомена строежа на нови магистрали, удължаването на метрото, купуването на нови автобуси за София. Изтъкна също своя принос за развитието на икономиката чрез патронаж и насърчаване на бизнес инициативи.

Промених изцяло приоритетите в българската енергетика. Вместо „голям шлем“ от три руски проекта, зададох три смислени приоритета: енергийна ефективност, енергийна диверсификация, енергийна либерализация.

По думите му, през 2015 г. е постигната относителна политическа стабилизация, но липсва достатъчна воля за реформа в българското правосъдие:

Конституционните промени, приети в края на годината, са стъпка напред, но оставиха впечатление, че липсват смелост и политическа воля за по-всеобхватна и дълбока реформа в българското правосъдие. Ще приветствам всяко усилие за задълбочаване на реформата и за ускоряване на действията по нея.

Според президента, голямата криза в България е свързана с ниското доверие на гражданите в политиците и институциите. В този контекст той напомни за вълната от граждански протести у нас, както и масовото гласуване на референдума миналата година.

В своето изявление вицепрезидентът Маргарита Попова заяви, че е време да престанем да „пътуваме върху розови облаци“.

Къде сме в проекта на социалната държава? Има ли социална сигурност? Има ли духовна сигурност? Има ли социална сплотеност в обществото ни? Това е задача и отговорност на президентската институция, така както на никоя друга и на нито една самостоятелна партийна централа, в която и да е държава по света.

Според политолога д-р Борис Попиванов – преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", словото на държавния глава засяга много въпроси, които трудно биха могли да бъдат причислени към конкретните пълномощия на президентската институция:

В целия този спектър Плевнелиев начерта една много амбициозна програма, представи своите осем предизвикателства, които трябва да решава. Според мен, пропусна две важни неща, които са свързани с ролята и задачата на един президент в парламентарна република. Пропусна да спомене по какъв начин си общува президентството както с изпълнителната власт, така и с Народното събрание, особено на фона на скандали като тези, които в последните седмици се разиграват за пореден път. Абсолютно нищо не спомена и за партиите в България, като забравя, че всъщност политическата воля на гражданите се реализира и през партии, а не само през референдуми, което му беше и любимата тема. Неговият отчет беше изключително „розов“, говореше за огромен напредък – икономически, технологичен. Нищо не беше казано за една тема, която той традиционно пропуска – социалната ситуация в страната. Бедността, проблемите на социалното изключване и всичко останало, включително и етнически проблеми, които могат да бъдат наблюдавани и които могат да бъдат тревожни.

Политологът Георги Харизанов от Института за дясна политика коментира, че говоренето от първо лице единствено число, отнесено към правомощията на президентската институция, на моменти прави по-скоро странно впечатление.

От друга страна, не можем да отречем, че един от основните елементи, които президентът посочи като негова лична заслуга, е промяната на приоритетите в българската енергетика. Други важни позитиви, които могат да се посочат, освен референдумите, са излизането от външнополитическата изолация от 2013-2014 г., активната международна позиция на България. Ако може да говорим за по-силен негативен момент, това е разностранното говорене между президент и вицепрезидент, което от 2013 г. насам вече не ни учудва.

ЕС и България са изправени пред предизвикателството да решават не една, а 11 кризи и всяка от тях може да ги отслаби, заяви държавният глава. Той назова сред кризите финансовата, бежанската, кризата в Гърция, в Украйна, заплахата от тероризъм и заплахата за Шенген.

Не си мълчах и относно действията на управляващите в Русия по украинската криза. Отнасям се с уважение към руския народ, култура, наука и общочовешки постижения, но действията на Кремъл по украинската криза са в противоречие с международния правов ред. Не одобрявам създаването на замразени конфликти и политиката на велики сили и сфери на влияние, като считам, че е крайно вредна и трябва да остане в миналото.

Политологът д-р Борис Попиванов коментира твърдата позиция на държавния глава по украинската криза:

Плевнелиев на два пъти отново нападна, по стар обичай, Русия. Като че ли не си дава сметка за промените във водещи държави на ЕС, промените в Брюксел и търсенето на по-широко сътрудничество с Русия по теми и като тероризма, и като Близкия Изток и изобщо в това търсене на напредък по изпълнение на Минските споразумения. До колко е уместно в такава ситуация да има толкова краен глас и то от страна на държавния глава, аз не съм сигурен. Това, според мен, е едно от поредните потвърждения, че Плевнелиев не се чувства удобно в конституционната дреха, която е облякъл и се стреми на всяка цена да упражнява влияние и да бъде важен глас, включително погазвайки особеността на политическата тема в България такава, каквато е.