Над 12 хиляди души подписаха в рамките само на 24 часа петиция за налагането на доживотна присъда на двама братя, пребили до смърт едно 18-годишно момче във Враца. Трагедията от миналия вторник, отнела живота на Тодор, разтърси цялата страна. Ученикът загуби живота си, защото е натиснал клаксона на двамата неправилно пресичащи братя. След брутален бой посред бял ден в центъра на Враца и пред погледите на поне дузина наблюдатели Тодор издъхва, преди да дочака линейката.

Вълната на недоволството се надигна първо в социалните мрежи – първоначално заради невижданата агресия, скоро след това и заради пасивността на свидетелите, които, вместо да се намесят или да извикат помощ, предпочетоха да снимат побоя с телефоните си. „Сега всички сеирджии, които са снимали убийството на момчето, трябва да бъдат обвинени в съучастничество. Защото да си свидетел на престъпление и да не правиш нищо Е престъпление!" Много такива постове във Фейсбук бяха публикувани след трагедията във Враца. Но недоволството на хората изригна и по улиците на града, когато прокуратурата повдигна на двамата нападатели обвинение за непредумишлено убийство след нанасяне на лека телесна повреда. Това беше повод за стотици жители на Враца и други градове в България да излязат на улицата, и почитайки паметта на 18-годишния ученик, да протестират срещу неглижирането на бруталното убийство. След спешна намеса на главния прокурор решението бе ревизирано. Обвинението вече е за умишлено убийство, за което НК предвижда лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без право на замяна. Въпреки това възмущението не стихва, защото хората на улицата всъщност призоваха за справедливост.

Този трагичен случай от миналата седмица за съжаление не е единственият, в който правораздавателната система в България се провали. Не случайно съдебната реформа е най-често предъвкваната тема у нас. Толкова много се говори за нея, без да има видими последствия, че хората вече не искат и да чуят за реформи в правосъдието, формулирани като поредния приоритет на поредното правителство. А и ние, журналистите, сме склонни да се вторачваме в детайлите – кой кого е назначил в някой съд, кой от коя партия какви лостове за влияние има, кой какви квоти да има във ВСС. Всичко това е без значение, когато у хората отдавна е изчезнало доверието в съда! Всички ние наивно вярваме, че времената на безнаказаност от първите години на прехода са отминали. Случаят във Враца показа, че не е така. Дори кметът на града публично призна, че там (както и на много други места в страната) вилнеят местни велможи, които безнаказано виреят над закона. Краткочели, но добре сложени мъже, са завладели местния бизнес и необезпокоявано инкасират „такса спокойствие”, често със знанието на полицията. За какво правосъдие и каква съдебна реформа говорим?! Така е от години и обществото ни сякаш е свикнало с тези особености на нескончаемия преход.

Едно активно и ангажирано гражданско общество не би си позволило да мълчи. Дано и последните протестни бдения във Враца и пред Съдебната палата в София не останат единични акции, защото не става дума само за ужасно нелепата смърт на 18-годишния Тодор. Залогът е справедливостта, която така силно ни липсва от години. Толкова много ни липсва, че не вярваме да е възможна.