Бяхме свидетели на сериозен сблъсък през отминаващата седмица между едрия бизнес в България и Министерството на вътрешните работи. След убийството в София на Александър Антов, собственик на „Агресия”, една от най-големите фирми в българския моден бизнес, влиятелната Конфедерация на работодателите и индустриалците, последвана от Асоциацията на индустриалния капитал, излязоха с ултиматум срещу вътрешния министър Румяна Бъчварова, близка на премиера Бойко Борисов. В него те настояха в най-кратки срокове да бъдат разкрити и заловени убийците, като заплашиха, че в противен случай ще поискат оставката на министър Бъчварова. МВР беше обвинено, че стои със скръстени ръце и не си върши работата, за която обществото му плаща годишно над 500 млн. евро.

Тази остра реакция на бизнеса разгневи изключително много управляващите, които с всеки изминат ден стават все по-нервни и по-агресивни срещу необоснованите, според тях, претенции на деловите среди. Бъчварова видя заговор срещу националните интереси, а други високопоставени официални лица заявиха, че не всичко е много законно и чисто в самия бизнес и че той няма правото да иска специални протекции. Самият премиер Бойко Борисов язвително заговори за „професионализъм” и „компетентност”, очевидно имайки предвид, че според него критиките не са обосновани и аргументите са неубедителни. Има кой да се грижи за МВР, категорично заяви премиерът, бивш висш полицай, а вие си гледайте бизнеса, смъмри той деловите среди.

Емоционалната Бъчварова заяви в парламента: „Аз управлявам МВР, стига вече…”, имайки предвид сипещите се в последно време от много страни обвинения към силите на реда, че не си вършат работата от некомпетентност и лошо управление, а само искат още и още пари.

Редица коментатори изтъкнаха по този повод, че аргументираният, но доста прибързан и остър ултиматум на бизнеса идва на фона на почти единодушното мнение, че в МВР не става нищо положително и че ползата от неговата работа е близко до нулата. Може би и заради неуспешните до този момент реформи, самата Бъчварова е толкова изнервена и губи контрол над собствените си изяви, в които преобладават емоциите, а не аргументите. А точно емоциите са най-вредни, когато трябва да се правят радикални и спешни реформи.