Путин: София сгреши като спря проекта за „Южен поток”. Борисов: Москва е наясно защо стана така. С тези реплики от вчера, разменени „дистанционно” между президента на Русия и българския премиер, отново се заговори за „неродения” газопровод. Международният проект с водещо участие на Русия и Италия трябваше да снабдява Централна и Западна Европа с руски газ по тръбопровод по дъното на Черно море през България, заобикаляйки по този начин проблемна Украйна. Редица български експерти и политици се ангажираха охотно с начинанието. Българите помнят студената зима на 2009 година, когато страната остана без доставки на синьо гориво поради газовата война между Москва и Киев.
Вчера, по време на годишната си среща с журналисти, руският президент Владимир Путин заяви, че се удивява на „беззъбата” позиция на българското ръководство, което по непонятни съображения пренебрегна националните си интереси и спря осъществяването на проекта „Южен поток”. По думите на Путин, Москва е възнамерявала да вложи 3 милиарда евро в строителство и работни места в България, а след влизането в експлоатация на газопровода, София е щяла да получава 400 милиона евро годишно само от транзитни такси. Отговорът на премиера Бойко Борисов не закъсня. От Брюксел, където участва в среща на върха на ЕС, Борисов заяви, че Владимир Путин много добре знае, че спирането на проекта е защото България изпълнява като лоялен член на ЕС всички наложени санкции и разпоредбите на третия енергиен пакет.
И така, кой катурна каруцата? Нека си припомним някои факти. В началото на юни 2014 г. американският посланик в София Марси Райс заяви, че САЩ са загрижени и моментът не е подходящ да се работи с Русия по обичайния начин. Дипломатката посъветва българските фирми да не работят с фирми и лица, санкционирани от САЩ във връзка с анексирането на Крим от страна на Русия. А в черния списък беше и е руската „Стройтрансгаз”, на която беше възложено изграждането на „Южен поток”. Рамо на Райс дадоха трима сенатори от САЩ – Джон Маккейн, Кристофър Мърфи и Рон Джонсън, които пристигнаха специално в София, за да си поговорят с тогавашния премиер Пламен Орешарски. След срещата Орешарски огласи пред медиите, че България едностранно спира участието в проекта на газопровода. Формалната причина, която изтъкна, е че са необходими консултации с Брюксел. Логичният въпрос беше защо тези консултации не бяха проведени преди започването на работата по проекта?
Днес, с необясним възторг, премиерът Борисов говори за балкански газов хъб на българска територия, за диверсификация на доставките, за интерконекторни връзки с Турция и Гърция, за разработване на български находища, за отърсване на зависимостта от руски газ и т.н. Но ако оставим настрана тази угодна на Брюксел и Вашингтон политическа реторика, изникват някои простички въпроси. Първо, кога ще заработят тези хъбове и прочее, и кога ще започнат да смъкват надолу сегашните почти 90% зависимост на България от руски газ? Догодина, след пет години, след десет години? А дотогава? В скоби, още през ноември руският министър на енергетиката Александър Новак заяви, че не възнамерява да захранва газов хъб в България. И второ, когато се отървем от хомота на Москва, колко ще плащаме на новите доставчици за кубик неруски газ? Повече или по-малко от руския? И накрая, защо, след като Москва държи в окови Европа със синьото си гориво и трябва час по-скоро да се отървем от тях, в момента се разработва разширяването на Северен поток, по който същият този руски газ ще стига директно до Германия в още по-големи обеми?
За добро или за лошо, каквито и диверсификации да се умуват, Европа в обозримо бъдеще не може да не се снабдява и с руски газ. По преценка на специалистите, средната зависимост на Стария континент от него е и вероятно ще продължи да бъде около 50 процента. Така че по-внимателно с думите и решенията. Време е нашите политици да започнат да мислят повече за националните интереси и да стоят възможно най-настрана от геостратегическите канадски борби на големите.
Според Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите за 2023 г., основната причина за смърт в България са болестите на органите на кръвообращението (61.1%), следвани от онкологичните заболявания (16.5%) и болестите на дихателната система (4.9%)...
Групата на "Демократична България" е предложила на ГЕРБ-СДС и на "БСП - Обединена левица" да гласуват "за" кандидатурата на Силви Кирилов от ИТН за поста председател на 51-вото Народно събрание. Йордан Иванов, народен представител от "Продължаваме..
Народни представители от ГЕРБ-СДС внесоха в Конституционния съд искане за тълкуване на разпоредби от основния закон на страната, предаде БТА. Депутатите искат яснота по въпроса, дали когато е изтекъл мандатът на членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС), този..
Китайската народна република въвежда безвизов режим за пътуващите с цел бизнес, туризъм, посещение на роднини или приятели, официални визити или транзит,..
Лидерът на "ДПС – Ново начало" Делян Пеевски даде заявка за премиерския пост. "Когато ние сме първа партия, аз ще направя правителство", заяви той в..
От 30 март 2025 г. нов директен полет ще свързва София и Пиза, Италия. В съобщение на столичното летище се уточнява, че полетите ще се осъществяват от..