Големите приказки за съдебната реформа могат да се окажат нож с две остриета. Промените в конституцията, вече официален факт, няма да решат кризата в правораздаването с магическа пръчка. Дори да бяха по-смели, те само задават посоката. Съдебната реформа бе основен приоритет на съуправляващите от Реформаторския блок (РБ) в правителството „Борисов 2”. Обявената „реформа на реформите“ може да отпътува и към глуха линия, защото се видя, колко е опасна играта с „клатенето на лодката” за едно трудно сглобено и съшито с много тънки конци коалиционно мнозинство. След като миналата седмица министърът на правосъдието Христо Иванов подаде оставка, а лидерът на ДСБ Радан Кънев еднолично сне доверието си от правителството, Реформаторският блок бе подложен на „стрес тест“.

След срещата на лидерите на петте партии и петимата министри, излъчени от Блока, бе решено РБ да продължи участието си в управляващата коалиция. Партията „Демократи за силна България” остава в опозиция, а министърът на здравеопазването Петър Москов продължава да бъде член на кабинета, но напуска поста си като зам.-председател на ДСБ.

Реформаторският блок потвърждава участието си в управляващата коалиция. ДСБ запазва вече изразената си позиция. Ние потвърждаваме доверието си към министрите на Реформаторския блок, обяви Найден Зеленогорски в специална декларация.

Само Националното събрание на ДСБ може да вземе решение за излизане от Реформаторския блок, заяви Радан Кънев и напомни, че партията му няма да напуска Реформаторския блок.

Масата решения, гласувани с мнозинствата ГЕРБ, ДПС, АБВ и някои други периферни, които господин Цветанов, председател на ПГ на ГЕРБ, непрекъснато „инженерстваше” зад гърба ни, бяха решения в полза на статуквото и решения против реформите, т.е. най-голямата опасност от 2014 година – РБ да се превърне в смокинов лист – се реализира. Ние в това нещо не можем да участваме и то на никаква цена, допълни Радан Кънев.

Поведението на лидера на ДСБ коментира политологът Страхил Делийски:

Отвъд всички психологически и поведенчески обяснения, има едно системно обяснение и то е свързано с начина, по който се създаде РБ. Имаше два принципа. Единият – РБ се конструира, за да може части от т.н. традиционна десница, след 20-годишно прекъсване, да участва във властта и да бъде естествения бъдещ партньор на ГЕРБ. Другият – от маркетингова гледна точка, РБ бе проектиран като политическа коалиция основана върху определени принципи, които бяха формулирани като автентичните десни принципи, различни от тези които изповядват ГЕРБ и премиерът Борисов. В един момент беше ясно, че тази конструкция ще се счупи. Оказа се, че РБ и в частност ДСБ, участвайки в коалиция с ГЕРБ, приеха да се подчиняват на онези правила срещу, които бяха декларирали, че ще се борят. Понеже г-н Кънев разбра, че не е политически дорасъл за властта, той реши да запази поне малко от потенциала да се развива на територията на принципите.

От РБ искат ново коалиционно споразумение с ГЕРБ:

За нас е по-реалистично да подпишем ново коалиционно споразумение и да се опитаме да прецизираме машината, така че да работи по-добре в името на обществото и да покрием нашите очаквания за реформи, каза Найден Зеленогорски. – Ако някой иска предсрочни парламентарни избори, искам да ви кажа, че аз този филм съм го гледал няколко пъти и му знам края. Краят е, че нито една част от фрагментираната десница няма да бъде в българския парламент, а най-вероятно ГЕРБ ще имат самостоятелно мнозинство.

Много трудно е да се говори за РБ като за единен политически субект, коментира Страхил Делийски. – Но за онази част, за която е важно да е в управлението, са необходими допълнителни знаци и то най-вече за пред публиката, че са фактор във властта. Търсят политическата инициатива  чрез която да се самопредставят като движеща сила и да си предадат политическа тежест и да обяснят на избирателите, че участието им във властта е в името на по-висши цели. Едва ли ще се получи, защото има голямо разочарование сред избирателите. Освен това, ГЕРБ не ги смятат за изключително важен и ключов партньор.

189 народни представители от всички парламентарни групи, без БСП, гласуваха последно за конституционните промените в съдебната власт. Реформаторите-опозиционери пък бойкотираха вота. Дали заради това, или заради друго, премиерът реши да угоди на останалите 12 от РБ, които са му верни и се обяви за преформулиране на коалиционното споразумение, което, по думите му, не съдържа промяна в Конституцията.