Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

2014 г. – Никола Гюзелев – Художникът в оперния свят

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Не обичам думата „легенда“, аз съм реален човек и артист. Но ако трябва да кажа нещо по този повод, то е следното: бях признат за най-добрия кантиленен бас в света.“ Това казва в едно от последните си интервюта прочутият бас Никола Гюзелев. Вестник „Монд“ описва гласа му като „съзвездие от скъпоценни камъни“. Още от началото на кариерата му, той е сравняван с руския колос Фьодор Шаляпин, а също и с Борис Христов. Ето малка част от това, което критиците казват за него:

Одухотвореното лице, очите, които казват толкова много – понякога влажни от мъка, понякога – ледено студени и жестоки или лукаво проблясващи... И тогава зазвънява гласът му – освободен в целия си диапазон дълбок и красив бас. Гюзелев като актьор впечатлява с вътрешната си енергия и страст, с дълбокия си емоционален потенциал. Той създава необичайни преживявания и емоции. И жестовете му – толкова експресивни, нежни и срамежливи, предизвикващи или прощаващи. Винаги енергични, те са елегантна и прецизна изява на сценичното му мислене, като придават съвършенство и завършеност на сценичните му образи.“

Никола от детството си живее с музиката и рисуването. На 11 години изпълнява главната роля в оперната постановка "Малкият цигулар" в родния си град, Павликени. В различни периоди на порастването си вярва, че ще бъде велик художник, ненадминат певец или бъдещ Паганини. А ето какво си спомня  като възрастен за своя първи досег с музиката:


Баща ми много обичаше да свири на цигулка. Беше самоук цигулар и свиреше класика от Моцарт, Бетовен, Бокерини.  Той ме даде на един наш съгражданин, който по едни или други стечения на  обстоятелствата беше останал в нашето малко градче и учеше другите на музика. Аз при него наистина отивах с желание, но мога да кажа като всички деца – с чувството за това да не те натоварят с нещо, което не е чак толкова приятно. Музиката те влече, цигулката иска да засвириш с нея, а тя се оказва изведнъж неподатлива и трябва да се работи.

В ролята на Борис ГодуновКогато е на 15 години, чува за първи път монолога на Борис от операта „Борис Годунов“ на Мусоргски и е омагьосан от въздействието на оперната музика. Години по-късно на въпрос защо монологът на Борис му е направил толкова силно впечатление, Гюзелев казва:

Самата мелодия ме впечатли, като имате предвид, че отдалече и думите не съм ги чувал. Това издигане на гласа нагоре като летене. Но както вече ви казах, това можеше да се случи, можеше да не се случи и сигурно пак щях да тръгна по този път.

Семейството се премества в София, Никола продължава да пее, свири и рисува. Приет е в Художествената академия  в специалност "Живопис", където се отличава с ярка дарба и отлична техника. През 1960 г., след като е завършил с отличие висшето си художествено образование, му предлагат договор за Берлин и той се подготвя да замине. Но срещата  с оперния певец и музикален педагог Христо Бръмбаров променя решението му. Бръмбаров открива не само неговия талант, но и таланта на певци като  Гена Димитрова, Николай Гяуров и Арон Аронов. Гюзелев  остава в България и учи пеене при него.

През юни 1961 г. прави своя дебют на сцената на Софийската опера с ролята на Тимур от операта „Турандот“ на Пучини. През 1962 печели златен медал на международния младежки фестивал в Хелзинки. Казва, че именно тази награда го мотивира да продължи пътя си като професионален певец. През 1963 г. вече е носител на  Първа награда и Златен медал на втория Международен конкурс за млади оперни певци в София. Успехът идва само след 2 сезона на професионалната сцена.

След това се превръща в един от най-търсените оперни изпълнители. Никола Гюзелев пее на големите оперни сцени в Европа, Северна и Южна Америка, Япония: "Ла Скала" - Милано, "Сан Карло" – Неапол, "Щатсопер" – Виена, "Щатсопер" – Берлин, "Ковънт Гардън" – Лондон, "Гранд Опера" – Париж, "Болшой театър" – Москва, "Метрополитън опера" в Ню Йорк, "Колон" – Бунос Айрес и много други. Мисията му – да заразява с магията на операта, може да се смята за изпълнена.

В края на дългата си артистична кариера той оставя музикална галерия с над 70 герои от руската, италианската, френската и немската опера. Една от най-въздействащите му роли е тази на Борис от операта на Мусоргски „Борис Годунов”. Затова ще завършим с неговият монолог, запазен в Златния фонд на Българското национално радио.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

1991 г. – Елисавета Багряна – вечна и неповторима

Красива, умна, талантлива и малко екзотична, Елисавета Багряна е звездата на българския културен небосклон, зает почти изцяло от мъжете. Въпреки чувствителността и крехкостта си, тя обаче се оказва удивително силна и оцеляваща в трудната борба за..

публикувано на 01.07.15 в 11:35

1990 година: Времето е наше?

„Време на вяра, надежда и любов. И отсъствие на мъдрост.“ Така характеризира началото на 90-те години Петко Ковачев, който тогава е член на Независимите студентски дружества и „Екогласност”. През 1990 г. събитията вървят не като поток, а като придошла..

публикувано на 23.06.15 в 14:28
 Петър Младенов огласява оставката на Тодор Живков

1989 г. – Промяната

10 ноември 1989 г. е ден, който за обикновените българи започва като всички предишни дни. В 18 часа, когато чрез Българско национално радио се изказва благодарност към Тодор Живков и се съобщава, че Петър Младенов заема поста Генерален секретар на ЦК на..

публикувано на 19.06.15 в 14:35