В България е широко разпространен феноменът „отработване“. Обикновено по решение на МС се сливат празнични дни, а обявеният за неработен работен ден се отработва в иначе почивния ден събота. Така например правителството е обявило 31-ви декември за неработен ден, който се отработи предварително на 12-ти декември. Има обаче една тънка разлика, дали си на работа в обикновен делничен ден или в събота, която обикновено се отличава с не особено натоварен работен график. И така, старата работна година в България ще завърши на 30-ти декември, а новата ще започне на 4-ти януари. Едва започнала обаче, както всяка година, бързо ще прелее в празнуване, защото на 6-ти януари в България отбелязваме Богоявление, а имен ден имат всички Йордановци. Както е известно, именните дни у нас се честват почти толкова тържествено, както и рождените дни. И ако евентуално нямате Йордан в семейството или сред приятелите, със сигурност някой колега се казва Иван, а той има имен ден на 7-ми януари. В такива дни работата само пречи.

След кратък работен ритъм до края на първия месец на годината, още в първия ден на февруари предстои следващия важен празник в календара – празникът на виното Трифон Зарезан, който обикновено се почита и на работното място. И тъй като месец февруари е кратък, докато се обърнеш и Баба Марта е дошла, а с нея и националният празник 3-ти март. Между другото, през 2016 г. той се пада в четвъртък и от сега е ясно, че се очертава поредният дълъг уикенд с „отработване“. През последните години се наблюдава известна носталгия по отбелязването на международния ден на жените на 8-ми март, когато подобаващо се почитат майките, съпругите и, разбира се, колежките. Въпреки че не е официален празник, и на този ден работата остава на заден план. Обикновено април, но не и тази година, бързо минава в суматохата около Великденските празници и трапези. Кой ти мисли тогава за работа…

Следващият месец в календара, май, може би е редно официално да бъде обявен за неработен месец. Тази година месецът започва ударно с Великденските празници и трапези, както и с празника на труда 1-ви май. След тях бързо идва Гергьовден на 6-ти май. Така се оформя поредица от неработни дни, разбира се със съответното „отработване“ на някои от тях. След кратка „почивка“ следва най-българският празник – 24-ти май, денят на славянската писменост, който е официален празник в България. Следващата година 24-ти май е във вторник, т.е. отново познатата схема - дълъг уикенд и „отработване“. Освен това, около 24-ти май се провеждат абитуриентските балове в България – едно особено еснафско тържество, наподобяващо сватба.

След май следват три отпускарски месеца и българите се завръщат към работния ритъм едва през септември, но не преди първия учебен ден на 15-ти септември, който често е повод за отсъствие от работното място. Междувременно около 6-ти септември, деня на Съединението, и 22-ри септември, деня на независимостта, чрез дълъг уикенд от слети празници се изпраща лятото, защото следва октомври. А октомври е истински скучен – никакви празници, никакви сливания. Същото важи и за ноември, най-депресиращият месец в годината. Но след него следва декември, когато коледното настроение завладява всички и последното нещо, за което си мисли човек, е работата.

Така един бърз преглед на календара показва, че в България усърдно и без почивки се работи само през октомври и ноември. Някой ще каже, че нямаме нужда от предложението на уважаемия депутат за увеличаване на платения годишен отпуск с пет дни. Но няма да е прав, защото тук-там може да се окаже, че на отрудените хора не им достигат ден-два, за да слеят два дълги уикенда в двуседмична почивка. С новите пет дни платен отпуск ще се реши и този сериозен проблем.