През следващите пет години България ще получи евросубсидии от 5,8 млрд. евро от Регионалния фонд и още 3 млрд. евро от Социалния фонд. Това съобщи преди дни еврокомисарят по регионалната политика Корина Крецу. Това звучи добре, но какво всъщност означават всички тези пари? Щедрост на Брюксел, пресметливост, солидарност с най-бедната страна в Евросъюза или просто капка в морето от нужди на изостаналата периферна балканска държава?
И едното, и другото, и третото, зависи от гледната точка.
Тези пари при всяко положение са повече, отколкото по време на предишния бюджетен период на ЕС, когато средствата по Регионалния фонд бяха около 4 млрд. евро, а сега вече доближават 6 милиарда. С голяма част от тези пари се финансираха 72% от всички публични инвестиции в страната – училища, воден сектор, инфраструктурни проекти. Българската държава плати само 28% от стойността на осъществените проекти. А това означава тревожна зависимост от европарите и доказателство за финансовата немощ на националните финанси! С други думи, без тези еврофондове нямаше почти нищо да се направи в публичния сектор. Сега еврокомисар Крецу, имайки предвид увеличените евросубсидии, обещава, че всеки отделен българин вече ще почувства директно положителните ефекти от кохезионната политика на Еврокомисията.
Дали Брюксел не проявява и известна пресметливост, отпускайки повече пари на България до 2020 г.? Без съмнение – да. Брюксел просто си плаща за спокойствието в тази гранична между християнството и исляма европейска периферна страна. Още повече, че тя доказа, че може и иска, при някои незначителни условия, да продължи да бъде труднопреодолима бариера по пътя на нежеланите от никого емигрантски вълни от Близкия Изток към Западна Европа. Нищо чудно даже и в Шенген най-после да ни пуснат, притиснати от извънредните обстоятелства, ако междувременно зоната за свободно придвижване не се разпадне.
Колкото и много и важни да изглеждат европарите за България, все пак те си остават на практика капка в морето от проблеми, които трябва спешно и неотложно да се решават в тази съществуваща на ръба на мизерията балканска страна. Дори и едва дишаща, нейната икономика все пак произвежда около 45 млрд. евро БВП годишно и парите от Брюксел не надвишават 3-4% от него. И то ако приемем, че София успява да получи всичко, което Брюксел заделя за нея като финанси и фондове. А това не е така и едно са парите на хартия, съвсем друго реално платените на България евросубсидии. България се нарежда на едно от последните места в класацията по усвояемост на евросредствата и това означава, че не може да се възползва на практика от всичко, което й се полага. Най-пресният пример е с едни 1 млрд. евро, които София трябва да получи до края на годината, ако успее да убеди Брюксел, че това са правилни инвестиции.
5768 граждани на трети страни са направили опит да влязат в страната през месец октомври т.г., което е намаление с 52,6% в сравнение със същия месец на 2023 г. (12 174 души). Задържаните за месеца мигранти са 841, от които 168 на вход, 200 на изход..
След срещата с виетнамския си колега Лъонг Къонг в Ханой президентът Румен Радев изтъкна, че България ще продължи да подкрепя усилията за задълбочаване на сътрудничеството между Европейския съюз и Виетнам, предаде специалният пратеник на БНР във..
Протестно шествие под надслов “Нито една повече”, организирано от “Феминистки мобилизации”, ще се проведе на днешния Международен ден за елиминиране на насилието над жени пред столичната Съдебна палата. Целта е да се привлече вниманието на обществото и..
На Терминал 2 на софийското летище днес бяха открити нови паркинги с над 1000 паркоместа, включително специални зони за хора с ограничена подвижност и..
Националната пощенска служба на Бългрия организира за 30-а поредна година конкурс за най-красиво писмо до Дядо Коледа. Писмата трябва да бъдат..
Българският посланик в Япония Мариета Арабаджиева и преводачът Елена Куцарова запознаха учениците от гимназия “Нагареяма” в префектура Чиба с..