Борбата с корупцията е проблем, който често влиза във фокуса на изследователите. На базата на европейския опит в България бе създаден „Индекс на местната система за почтеност“, представен от Асоциация „Прозрачност без граници“. През 2011 г. коалиция Transparency International направи оценка на националните системи за почтеност в над 25 европейски държави, включително и България. Това са всички структури на държавните институции и основни актьори – бизнес, политически партии, медии, гражданско общество, които изграждат системата за прозрачност. Изводите са, че за да има стабилна система от прозрачни и почтени институции, със стабилни отношения между тях, е необходим съответен капацитет, достатъчна независимост и механизми на управление във всеки сектор.

Много от българските институции, които тогава оценихме, за съжаление отбелязват ниски резултати основно по отношение на ролята си в системата за почтеност, коментира д-р Линка Тонева – програмен координатор на асоциация „Прозрачност без граници“, българският представител на Transparency International. Те имат добър капацитет – човешки и финансови ресурси, законово установена независимост да упражняват своите функции. Но поглеждайки към ролята им в местната система и в националната система за почтеност, виждаме че не успяват да бъдат гарант за ефективно функциониране на механизмите, които са предназначени да изпълняват. Например по отношение на полицията – липсва ефективно разследване и разкриване на корупционни престъпления и злоупотреби. По отношение на бизнеса – липсва ефективна роля в това да се инициира антикорупционна политика, както и подкрепа на гражданското общество в усилията му да инициира стабилни политики за реформа.

Асоциация „Прозрачност без граници“ инициира сега първата по рода си сравнителна класация на ключови институции на местната власт и социални актьори, които изграждат системата на почтено и отговорно управление на местно ниво. Индексът представя сравнителна картина на антикорупционния капацитет, роля и значение на общински съвет, кмет, общинска администрация, политически партии, органи на съдебна власт, полиция, бизнес, медии и гражданско общество. Показателите, по които е създаден „Индекс на местната система за почтеност“ са капацитет, роля и управление. Ролята дава мястото, според правомощията му сред другите органи, когато става въпрос за държавен орган. Капацитетът кореспондира с наличните възможности – финансови, административни и човешки капацитет. По отношение на управление е включен и субективният елемент, който показва как системата се управлява – с наличие или отсъствие на: добра воля, усилия и прагматизъм. Индикаторите, чрез които е събирана и обобщена информацията са 169, а 27 екипа на Асоциация „Прозрачност без граници” са били заангажирани с изследването. Първото място си делят София и Бургас, а в дъното на класацията попадат Видин, Варна и Хасково.

София и Бургас се оказват градовете с най-прозрачни в сравнителен план органи на местна власт, продължава Линка Тонева. – Все пак София е столица и е трудно сравнима с други градове, но е с водещи позиции заедно с Бургас, основно заради въведени добри практики между институцията на кмета и другите стълбове на системата за почтеност каквито са общинският съвет, гражданското общество и бизнеса. Добрата работа на столичния омбудсман е един допълнителен стимул за отчетените резултати. За столицата не толкова добри оценки получават органите на МВР, политическите формации и медиите. В София нисък е приносът към системата за почтеност на прокуратурата и съдилищата. Това, на което обръщаме внимание, обаче, са системите за почтеност. Защото в последните 25 години има добре работещи практики в много български градове, които трябва да бъдат поощрени. Но ние малко знаем за тях. Малко знаем за Бургас, че като община тя е публикувала огромен обем от информация за работата и на общинския съвет, и на кмета и неговия екип. Когато имаме информация, гражданското общество може да упражнява един по-ефективен контрол. Това е много важно, защото е стимул останалите общини да се сравняват с първенците в класацията.

Изненадващо нисък общ резултат отбелязва Варна, който я поставя на предпоследно място в класацията, следвана само от Хасково. Отговорността за това лежи най-вече върху общинския съвет на морската ни столица в мандата 2011-2015 г., смятат от „Прозрачност без граници“. Причината е в почти пълната непрозрачност на дейността му, липсата на отчетност, натискът от външни фактори и др. Другите големи длъжници на града са партиите – липсват данни за финансирането на предизборните кампании, за правилата за избор на кандидати и т.н.

Индексът ще създаде основа за обмен на добри практики и развитие на капацитет у всички участници в политическия процес, гражданското общество и бизнеса на местно ниво в българските градове и региони, убедени са от „Прозрачност без граници“.