През септември тази година ни напусна Румен Скорчев – един от най-известните български художници, работещ в областта на илюстрацията, графиката, рисунката и живописта. Той си отиде от този свят на 82-годишна възраст, докато подготвяше поредната си изложба за Националната художествена галерия. Тя беше открита месеци по-късно в памет на художника и ще продължи до 10 януари 2016 година в НХГ.
Куратор е Сузана Каранфилова, която работи с артиста от 2000 година. Те се запознават по повод изложбата „Графика малък формат”. Тогава тя се свързала с него с молба да дари две свои малки графики на НХГ и така се поставя началото на десетките дарения, който Румен Скорчев впоследствие прави на галерията, а и на едно сътрудничество, което продължава 15 години между утвърдения художник и младата изкуствоведка.
Беше изключително точен човек – спомня си Каранфилова. – Беше много прецизен в отношенията си с хората, много подреден, собственият му архив е изключително добре описан. Много далечен на бохемската разпиляност на художниците, може би защото беше завършил ландшафтна архитектура. Инженер е и това си личи много в графиката му, в илюстрацията, в детайла. И сега, докато подреждах последната му изложба, видях в детските илюстрации към различни литературни издания колко внимателно е рисувал различните растителни видове.
Експозицията „Изгреви и залези” е наречена на неговата последна книга, която е автобиографична, и е с есета и рисунки. Върху нея той работи през последните месеци от живота си. Книгата излиза от печат един ден преди неговата смърт, на 6 септември 2015 година. „В експозицията сме поставили фрагменти от текстовете в нея, които са разположени между произведенията му, за да може всеки посетител да добие по-цялостна представа какъв творец беше Румен Скорчев”, разказва Сузана Канфилова. На откриването на изложбата присъстваха неговата съпруга Ели Скорчева и двете му дъщери Деница и Росица, които също са художнички и живеят в САЩ. Те пристигнаха специално за събитието и прочетоха кратки текстове от книгата.
Експозицията включва 170 произведения, които са част от голямото дарение, което той направи на НХГ през годините 2003, 2009 и последното от 2015, което осъществихме със съпругата му Ели. 323 произведения общо ни е дарил Румен Скорчев, сега показваме половината от тях в жанровете живопис, графика, илюстрация и рисунки. Мисля, че най-характерното за него е именно това – много силно присъствие във всяка област на изобразителното изкуство. Неговата графика е стилна и изчистена, има много богата и колоритна живопис, а илюстрацията му не само подкрепя текста. Както той самият казваше, „текстът е просто един ръкопис върху бюрото на автора. Илюстрацията и оформлението правят книгата”. Всъщност, при него илюстрирането на книга е произведение към самото произведение. Той е автор на невероятни образци в съвременната детска илюстрация, като например към „Малки жабешки истории” на Йордан Радичков, приказките на Карел Чапек „Девет приказки и две в повече”, „Храбрите щурци” на Асен Разцветников, за които е вписан в Почетния списък на Ханс Кристиан Андерсен за илюстрация. Получава почетен медал и диплом с благодарност от Министерството на културата на Русия за популяризиране творчеството на Пушкин чрез книгите, които е илюстрирал. Аз мисля, че Румен Скорчев е много достойна фигура в българската култура от втората половина на 20-и началото на 21-ви век. Неговите произведения са не само част от музейните колекции в България, но и по целия свят, защото той беше много голям дарител. Неговите илюстрации са част от над 200 литературни произведения-класики, сред които са книги на Яворов, Пушкин, Омар Хаям, Бодлер, Лорка, братя Грим. Книги, които присъстват в почти всеки български дом и които попадат в ръцете на нашите деца.
Италианско-френско-испанската 138-минутна биографична драма „Лимонов“ спечели голямата награда за майсторска литературна адаптация в международния конкурс за пълнометражен игрален филм на „Синелибри“. Фаворитът бе обявен от председателя на журито..
На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..
Седмицата на българското документално кино за изкуство и творци “Док-Арт-Фест” ще се състои в Берлин от 31 октомври до 6 ноември т.г. “Талантът няма националност, но корените му имат значение – от тях той черпи сила и се връща при тях, защото там..
Четвъртото национално “Биенале на илюстрацията” ще бъде открито днес в Триъгълната кула на Сердика – уникално галерийно пространство в центъра на София...