Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Здравна каса – каца без дъно

Снимка: архив

Както във всичко друго, така и в здравното осигуряване имаме здрав сив сектор. По скромни изчисления той бил между 20 и 25 процента. Сиреч, между 500 000 и 850 000 постоянно живеещи в страната българи нямат нито осигуровки, нито доходи, за да си плащат за медицински услуги. Това значи е група, която не работи и не се осигурява, но най-много боледува. Тази част на населението се лекува за сметка на осигурените лица. Проблемът, разбира се, трябва да се реши от държавата – или тя да поеме здравните вноски на такива, или да посочи болници за бедни. Може, но в някой друг живот и на друга планета. Защо ли? Ми да видим!

Като всеки бюджет, и този на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ има приходна и разходна част. Приходната част се формира по два пътя – здравноосигурителните ни вноски. Те са 8 на сто от дохода, който получаваме. Тази сума за 2016 г. е около 920 милиона евро. Тя е с около 46 млн. евро повече от 2015 г. Другата част са вноските, които държавата прави за осигуряваните от нея хора. Тази сума е около 500 млн. евро. При средна месечна заплата от 410 евро, българинът прави вноска от около 30 евро за осигуряване. За деца и пенсионери държавата внася средно около 10 евро или три пъти по-малко. Заради това НЗОК зове държавата да прави по-високи вноски.

Всъщност обаче българинът плаща 60 на сто от разходите за здравеопазване от джоба си, а според изследване на неправителствени организации под масата се дават над 1 млрд. евро. Така се получават два бюджета на Здравната каса – „над масата” и „под масата”. Цялата работа е там, че държавата не признава, а трябва да признае, че не може да посрещне нуждите на здравеопазването. От Закона за здравното осигуряване трябва да се махне текстът, че касата плаща всичко. Тя плаща най-много от 45 до 50% от извършените медицински дейности. Така че касата лъже болниците, болниците лъжат нея, а накрая страдат пациентите. Идеята, която би решила донякъде нещата, е да се определи какъв процент може да плаща НЗОК от цялата стойност на медицинската услуга, а пък болните да си доплащат. Това обаче хич не е социално.

От десет години насам се говори за т. нар. диагностично-свързани групи, според които да става заплащането на болниците, а не според клиничните пътеки. Говори се, но не се прави. Но рано или късно това трябва да се направи, защото клиничната пътека иска да се направят определени изследвания или процедури, а какво в крайна сметка е станало с пациента и с неговата болест няма значение. Всички болници си получават парите, а болният страда. При диагностично свързаните групи е от интерес, какво е станало със здравето на пациента.

Истината е, че политици нямат стратегия. За 15 години Законът за здравното осигуряване е променян 90 пъти. Идеята е била парите да следват пациента, т. е. да се плаща за дейности. При сегашната система парите отиват за структури. Всички мерки, които предлага и сегашният здравен министър Петър Москов, се отнасят за болниците. Там отиват най-много пари, но до тях би трябвало да се стига в краен случай. Затова в развитите страни средствата се насочват към профилактиката и амбулаторното лечение. У нас е обратното: парите за извънболнична помощ, предвидени в бюджета на касата, растат много по-бавно, отколкото за болници. Ето защо в анализа на Световната банка за реформата на здравния сектор се казва: „Покритието с профилактични здравни услуги е ниско и българите са хоспитализирани много по-често от останалите страни в Европа" – знак, че системата не предлага правилната комбинация от услуги.

Системата значи е нереформирана и такава ще си остане, докато най-накрая не се намери смелчага, който ще устои на отпора, който дават онези, на които това положение им изнася и пазят статуквото, за да може да се точи здравната каЦа без дъно.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Йордан Иванов

"Демократична България" предложи подкрепа за Силви Кирилов като председател на парламента

Групата на "Демократична България" е предложила на ГЕРБ-СДС и на "БСП - Обединена левица" да гласуват "за" кандидатурата на Силви Кирилов от ИТН за поста председател на 51-вото Народно събрание. Йордан Иванов, народен представител от "Продължаваме..

публикувано на 28.11.24 в 13:13
Росен Желязков, ГЕРБ

ГЕРБ-СДС внесе исканията си за тълкуване на разпоредби от Конституцията

Народни представители от ГЕРБ-СДС внесоха в Конституционния съд искане за тълкуване на разпоредби от основния закон на страната, предаде БТА. Депутатите искат яснота по въпроса, дали когато е изтекъл мандатът на членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС), този..

публикувано на 28.11.24 в 12:10

Българите ще пътуват до Китай без визи

Китайската народна република въвежда безвизов режим за пътуващите с цел бизнес, туризъм, посещение на роднини или приятели, официални визити или транзит, притежатели на обикновени български паспорти за не повече от 30 дни. Ситуационният център на..

публикувано на 28.11.24 в 11:51