Бъдещето на интензивното земеделие е в управлението на крупни площи, уедряване и комасация на земята, заяви председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи Стайко Стайков по време на тазгодишното издание на икономическия форум Next Year’s Business Plan в София. По същество комасацията е преразпределение на земеделски земи с цел собствениците да получат уедрени имоти в замяна на няколко по-малки парцела. По думите на Стайков, всички инвеститори в обработваема земя са стартирали в началото с активно купуване на площи, но самото отдаване и управление на земята е било на заден план, защото отношенията между собствениците и ползвателите са били крайно неуредени от законодателството и площите са се ползвали без правно основание. Едва от 1 година насам е задължително представянето на договор за аренда и проверка на собствеността в поземлените комисии.

Според Стайко Стайков там, където има концентриране на повече от 1000 декара земеделски площи, цените са по-високи. Понастоящем средната големина на земеделските парцели в Северна България възлиза на 8 декара, а на тези в Южна България-около 5 декара. Практиката показва, че високата раздробеност на обработваемите площи създава проблеми при тяхното управление и обработване:

Всички членове на Асоциацията на собствениците на земеделска земя имат една обща цел, свързана с бъдещо окрупняване на земите. Това ще даде възможност за много промени по отношение управлението и експлоатацията на земята, като например създаването на площи с трайни насаждения. През 2015 за първи път в България се осъществиха 5 комасационни проекта в районите на Момина Църква и Студена в Южна България и в Шумен, Друмево и Смядово в Северна България. В България, както и във всяка демократична страна, комасацията е на доброволен принцип. Държавата също активно участва в процеса, предоставяйки необходимата информация, геодезистка помощ, карти и специалисти, но не участва със земите си в този процес. Повечето хора, обаче нямат доверие в комасацията и до този момент участват предимно големите компании собственици на земи и в редки случаи някои по-малки дружества.

Според Стайко Стайков трудността на процеса и слабите темпове на договаряне се дължат основно на опасенията на малките собственици на земи, че ще получат парцели с по-ниско качество.

Преди 10 години рентата, плащана за използване на земеделска земя, възлиза на едва 5 евро за декар. Благодарение на законодателните промени касаещи отдаването на земеделска земя и урегулиране на отношенията между собственици и арендатори, цената за ползване на обработваема земя непрекъснато расте.

Това е нормално, защото цената на земята също расте в България. Голяма част от средствата получени от фалиралата КТБ се вложиха в земеделски земи. Добрите нива на Европейски субсидии и очакваното повишение на това финансиране през новия програмен период също подпомагат ръста на цената на земята в България, защото повечето земеделски производители вече са направили своите модерни стопанства и в момента им остават повече свободни средства за покупка на земи. Като съберем всички тези фактори, ние считаме, че и през следващата година цената на земеделска земя ще отчете ръст и арендните отношения ще се стабилизират.

В Северна България цените на земята значително изпреварват тези в южните райони на страната. Най-високите цени са в областите Разград, Силистра и Добрич – около 1000 евро за декар обработваема площ. Това се дължи на слабото предлагане и високото търсене на пазара на земеделска земя. От 2009 година насам, цените на земите в България се покачват регулярно с между 10% и 15% годишно, и според Стайков тази тенденция ще продължи и през следващата година. Стайко Стайков вярва, че трудът, който асоциацията полага във връзка с комасацията на земя, няма да остане незабелязан и много хора и организации собственици на земеделска земя ще се включат в процеса, защото това е единственият начин българското земеделие да се доближи до европейските стандарти.