Европа и различните аспекти на сигурността

В неделя, на срещата на върха в Брюксел, ЕС и Турция постигнаха споразумение за миграционната криза. То предвижда отпускането на 3 млрд. евро през следващите две години, за да може Турция да се справи с приема на сирийски бежанци. В замяна нашата южна съседка ще помогне за спиране на мигрантския поток към ЕС. На срещата на върха бе постигнато още споразумение за ускоряване на преговорите за присъединяване на Турция към ЕС. Но мигрантите са следствието от дейността на ИДИЛ. Четири дни по-рано в Страсбург Европейският парламент разисква въвеждането на постоянен и пълен контрол на външните граници на ЕС. Бе гласувана резолюция за предотвратяване на радикализацията и вербуването на европейски граждани от терористични организации. В пленарна зала се изказа българският евродепутат Илиана Йотова – зам.-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи.

Това, което трябва да се направи на първо място, е укрепването на външните граници на ЕС, отбеляза Илиана Йотова. – В изказването си специално подчертах, че не можем да говорим за сигурност само на шенгенското пространство. Трябва да говорим за сигурност на целия ЕС. Очевидно, че и на България, и на останалите страни от тази територия не достигат нито ресурси, нито достатъчно експерти. На второ място трябва да се включим в анализите на тези пътища, които след затягането на контрола на европейските летища очевидно придобиват маршрут през сухопътните граници. На следващо място е необходим стриктен контрол за идентификация и регистрация на мигрантските потоци. Има опасна тенденция, особено от много десни радикални партии в Европа, да се свързват миграцията непременно с тероризъм, да се свързва тероризма с една определена религия. С всички сили трябва да се противопоставим на тези тенденции. Но ние сме длъжни да знаем кой, защо и с какви цели преминава на територията на ЕС. Като външна граница това е особено важно за нас като българи.

Все още във фокуса на общественото внимание е свалянето от Турция на руски военен самолет. Какви са последствията, които можем да очакваме?

Тази рискова стъпка от страна на Турция ще доведе до подриване на постигнатото във Виена споразумение изложено в 9 точки на Втората виенска среща на 14 ноември, коментира Симеон Николов – директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения. – Ще има и други последствия като изостряне на напрежението между Запада и Русия. Очаквам, че турската страна ще използва случая, за да актуализира отново някои свои идеи, като зона забранена за полети, по-късно преформулирана като свободна зона, винаги с аргумента, че трябва да контролира част от Сирийската територия с различни аргументи и задачи. Като последствие, доверието в Турция намалява. Тя винаги е била труден партньор като за ЕС, така и за НАТО и САЩ.

Според мен това е един непремерен акт, който ще промени не баланса на силите, а отношенията в Близкия Изток, подчерта експертът по сигурността Славчо Велков. – Отговорът започна и той ще бъде от военен, политически и икономически характер. Възможно е да бъде и някъде в Черно море, защото там има често турски съдове и самолети, които нарушават въздушното и морско пространство. Аз съм удивен от цинизма на Турция, която се позовава на международното право и неприкосновеност на границите. Познавам добре района на инцидента и ще кажа, че през последните 15 години има над 200 нарушения на въздушното пространство от страна на Турция на дълбочина 200 км в Ирак, включително и със сухопътни войски. Турция добре знае, че там няма кой да свали самолет. Фактът, че президентът Ердоган веднага след инцидента се обърна първо към президента Обама, говори, че Турция е по-скоро се чувства като стратегически партньор на САЩ на Балканите, отколкото равноправен и ефективен член на НАТО.

Какъв е начинът за борба с ИДИЛ или ДАЕШ (от арабски – Ислямска държава в Ирак и Леванта)?

Да се пресекат финансовите потоци, които хранят тази организация, продължава Славчо Велков. – Това е война на посредници – говори се за Саудитска Арабия, Турция, Катар, около 40 държави подпомагат. Когато спрат ресурсите, тогава вече може да говорим, включително и за физическо унищожение. Защото светът позволи да се формира тази сила. Тя е закономерен резултат от действията след 2003 г. в Близкия Изток. Представете си, ако ИДИЛ надделеят, тези 9-10 милиона, които подържат Башар ал-Асад само в Сирия, ще бъдат подложени на клане. Къде ще отидат? Те ще бъдат новата огромна мигрантска маса. Ние трябва да си даваме сметка, че светът е способствал за създаването на това уродливо чудовище, което го наричат „държава“. Разгромяването на ДАЕШ не е приоритет на Турция, защото приоритет са кюрдите. Свалянето на Башар ал-Асад от власт не е приоритет на Русия – напротив, тя подкрепя правителството и участва в битката с терористите. Свалянето на Башар ал-Асад от власт все още е приоритет на САЩ. Докато няма обща позиция за приоритета, и ако той не е унищожаването на ДАЕШ, няма как да се стигне и до ефективна коалиция. До този момент Европа не е направила нищо освен заседания, съвети, срещи. Всичко, което наблюдаваме като противодействие е на национално ниво. Франция без да пита Европа си съхрани военния бюджет до 2018 г., Белгия без да пита Европа одобри 400 млн. евро допълнително за разузнаване, Франция, без да пита Европа, организира атаки на ВВС. В тези условия и с тези приоритети няма обединена Европа.

Тома Биков от Института за дясна политика коментира българската позиция в тази сложна политическа обстановка:

Българската линия, която не се е променила през последните година и половина – две, означава, че е устойчива. Тя не се промени след атентатите в Париж. Ние започнахме да подсилваме границата и да охраняваме далеч преди тях, включително да строим стена, за което бяхме критикувани. Поне в Европа трябва да спрем саудитското финансиране. Не е ли време да забраним на хора, които получават пари под някаква форма от Саудитска Арабия да проповядват радикален ислям. Не е ли време да се замислим за създаване на Държавно ислямско училище в България, в което да се преподава ислям по програма изготвена от Министерството на образованието ? Ако нямаме адекватна реакция по този въпрос, след време няма нужда да влизат джихадисти, ние ще си ги създадем. Европа трябва да си даде сметка, че се намира в кризисна ситуация. Външните граници трябва да бъдат затворени, защото трябва да имаме пунктове, през които да приемаме хора. България е дала убежище на 90% от потърсилите. Но на тези, които преминават незаконно, няма да се даде убежище, защото минават по други канали. Да видим откъде идват тези хора. Естествено, че майки с деца ще имат приоритет, защото не става въпрос за хуманните ценности, които имаме.