Постът – един различен поглед към ежедневното и празничното в живота ни

Както е известно, постите в християнския календар са строго определени. Великденският продължава седем седмици и се определя от подвижната дата, на която празнуваме Възкресение Христово. Петровденският и Богородичният пост обхващат две седмици, пости се също всяка сряда и петък. Коледният пост започва на 15 ноември – шест седмици преди Рождество. Според изследователите, българите спазвали ограничения в начина на хранене и преди официалното приемане на християнската религия през IХ век.

„Вокализа”, изп. „Юлангело”

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Бог Господ”, изп. Даниел Спасов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Слава Отцу и Сину”, изп. Даниел Спасов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Наред с въздържането от храни с животински произход, християнският пост означава въздържане от лоши и греховни мисли, думи и дела. Предполага се и забрана за „бурни веселби и хорà, плътски страсти и наслади”. Както Св. Йоан Златоуст казва: Ползата от поста не бива да те ограничава само във въздържание от ядене на блажна храна, защото истинският пост е отдалечаване от злини. Избягвай неправдата. Простѝ на ближния си оскърблението. Опростѝ делата на длъжника си. Великият проповедник и богослов пише също – ако човек, въздържайки се от вино, не се въздържа от произнасяне на обиди, ако не яде месо, „а изяжда брата си”, то той се заблуждава, че пости. Тази морална основа осъществява и връзката с фолклорните представи за същността на въздържанието, което насочва човека в правия път, подготвя го за предстоящи събития в личния житейски път и в живота на общността. Както пише етнологът Анани Стойнев, в българската народна среда постът се обосновава и изпълнява въз основа на своеобразен синкретизъм от дохристиянски представи и вярвания и християнски предписания и норми. Това намира израз в нарушаване забраните за начина на хранене на някои фолклорни празници, както и в забраните за фолклорни игри и хорà в периода на постите. Вместо хорà, задължителни за българските обичаи, народът ни е създал буенека (буенец, боенец) – несключено хоро на песен, което придружава моминските обичаи, съвпадащи с Великденските пости. Според поверията, прекъсването на поста се счита за лош знак – то води до неприятности, злини и бедствия не само за отделния човек, но и за семейството, понякога и за цялото селище.

Фолклорната традиция е обогатила неимоверно много моментите на началото на поста и т.нар. отговяване – неговия край. Поредицата от обредни действия преди Бъдни вечер, когато се слага последната постна вечеря е един от най-красноречивите примери за това. Според изследователите, още в древността хората спазвали временни сезонни ограничения като спирали приемането на някои видове храни. Те били свързани с различни причини. В някои моменти от стопанския цикъл определени продукти привършвали и в този случай въздържането от тях регулирало хранителните запаси на общността. При подготовката за предстоящи жертвоприношения също се налагало да се въвеждат ограничения при храненето. Продуктите, необходими за провеждането на ритуала трябвало да бъдат в изобилие – по тази причина за определен период били забранени за консумация.

Разбира се, постът във фолклорната култура има не само практически, но преди всичко дълбок духовен смисъл. Въздържането от определени продукти и насочване на мисълта към нематериалното, невидимото, дава устойчивост при преодоляване на трудни моменти. От дълбока древност хората са осъзнали, че са безсилни пред природните процеси. Единственото им оръжие в такива случаи е силата на духа. Постът се възприема като своеобразно лично жертвоприношение – отказване от земното, временното, в името на неземното, вечното. Той калява духа, насочва мисълта „нагоре”, помага на човека да се смири пред непобедимото, дава му вяра в небесните сили. Някога казвали, че постът ражда пророците. Знайно е, че древните жреци, шамани и чудодейци практикували различни форми на въздържание преди своите свещенодействия. Именно те учели на подобни практики обикновените хора, които идвали при тях с молба за съвет и подкрепа. Дори и днес има православни духовници, които препоръчват пост при определени случаи, извън датите, указани в църковния календар. Това със сигурност е полезна информация за съвременния човек, завихрен в динамиката на проблеми, високи технологии, високи скорости и желания от различен характер. Постът – физически и духовен, е изпитан метод на преоценка и обновяване, дава друг поглед към ежедневното и празничното в живота ни.

Споделете

Постът – един различен поглед към ежедневното и празничното в живота ни

Още от категорията

Цял квартал от XIII – XIV век, подобен на Града на хобитите, откриха археолози в Перперикон

Над 30 животински фосили от времето на динозаврите събраха учените край Трън

Защо София е подходящата столица за Всеправославен събор

Елегията за Западните покрайнини отзвучава като реквием

Българско Национално Радио