С наближаването на зимата домакините в България се скриват в кухнята и се отдават на едно почти религиозно тайнство: приготвянето на зимнина. Царска туршия, печени чушки, кисели краставички, лютеница, кисело зеле – това са зимните витамини за много български семейства, които продължават традицията въпреки изобилието в супермаркетите.
Не само хубавото есенно време е изкарало много хора на Женския пазар в София – просто сега е сезонът на туршиите. На най-големия пазар в столицата обикновено жените пазаруват най-евтино необходимите продукти за новата порция туршии и компоти за предстоящите студени дни. Щандовете приличат на натюрморт на холандски майстор: лъскави оранжеви тикви, греещи червени чушки, искрящо бял карфиол, наситено зелени корнишони, хрупкави ябълки, едри круши, сини сливи и какво ли още не. Пъргавите купувачи обаче не само се наслаждават на този красив рог на изобилието – в техните очи плодовете и зеленчуците са преди всичко бъдещи консервирани вкуснотии за зимата. Така е и за 68-годишната Йорданка Митева, която от години отговаря за зимнината в семейството и се радва, че и двете й внучета обичат нейните специалитети.
Всичко си правим сами – туршии, кисело зеле, всичко. По-евтино е, защото е наше производство, но е и по-вкусно, защото си го правим по наш вкус. Лютеница, сладко – всичко правя сама. Не вярвам на готовите туршии – голям буркан, пет чушки и другото е вода – казва опитната домакиня и се спира на щанда на Трифон Найденов. 71-годишният софиянец продава освен пресни зеленчуци от собствената си градина край милионния град, но и домашни консерви, приготвени по старите рецепти на жените в семейството му. Трифон е открил ниша на пазара:
Младите хора предпочитат готови продукти, изготвени по стари рецепти. Те са им по-вкусни и ги предпочитат, вместо да се занимават с нещо, от което не разбират. Разликата между домашно приготвеното и от магазина е огромна. Туршиите от магазина обикновено са от продукти, които не са с високо качество. А аз съм зеленчукопроизводител и предлагам най-доброто, което може да се намери на пазара. И най-важното – правя го с любов!
Като всички южняци, ние българите обичаме добрата храна, а домашните консерви са част от бита ни. И въпреки, че дълги години туршиите и компотите се считаха за остатък от социалистическия недоимък, днес много хора отново се връщат към традицията. А тя датира от стари времена, както знае етнографката Евгения Тонева. От години тя изследва отношението на българите към домашно приготвените специалитети и твърди, че две трети от нашенците залагат на туршии собствено производство. При това не се наблюдава разлика между жители на големите градове и селата, между висшисти и по-ниско образовани, между млади и стари. Очевидно традицията, през есента да се приготвя зимнина, е жива.
Първият български аватар е жена. Казва се Ахинора. Името ѝ означава могъщ господар и според легендата така се е казвала жената на основателя на българската държава Аспарух. Ахинора е инфлуенсърка и създава поне по два поста на ден.Тя е 24-годишно..
Третата група от 7 души в 33-тата българска антарктическа експедиция, отпътува на 11 януари от летище София. В Рим към тях ще се присъедини Даниела Паскал – геолог от Румъния, а в Пунта Аренас в Чили ще се включат журналистите Мария Чернева и Анна..
За 21-ва поредна година Симитли е домакин на голям маскараден фестивал. Започнал като местно забавление, днес "Симитлия – Древната земя на кукерите" е една от най-мащабните кукерски прояви в цялата страна. През двата почивни дни в града ще..
На 10 януари поглеждаме от върха на алпийския ски подиум с емоцията на един шампион – Алберт Попов. След това отскачаме на приятна среща в центъра на..
Румъния става най-големият производител на природен газ в ЕС Румъния е била най-големият производител на природен газ в ЕС през 2024 г., а от..
За 21-ва поредна година Симитли е домакин на голям маскараден фестивал. Започнал като местно забавление, днес "Симитлия – Древната земя на кукерите" е..