Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

2009 г. – Петър Слабаков: Честната дума е повече от закон

Снимка: БТА

България няма своя Пражка пролет, няма Нежна революция, „Солидарност”, дисиденти от мащаба на Хавел и Валенса. Основните причини за това са  народопсихологията ни и репресиите срещу интелигенцията след просъветския преврат на 9 септември 1944 г.

В България опозицията срещу тоталитарното управление и проявите на дисидентство станаха видими едва малко преди падането му. Те бяха свързани не толкова с непоносимостта към режима на Живков и всесилната власт на партийната номенклатура, а с преките резултати от това управление, лишило хората от елементарни права като да дишат незамърсен въздух и да пият чиста вода. Дисидентство и екогласност се превърнаха в синоними. Гражданското недоволство  потече тъкмо в тази посока. Началото на „българската пролет” през 1989 г. беше свързано с открито изразената критична позиция на български интелектуалци по екологични проблеми, извела ги на преден план на обществената сцена. Ето какво казва актьорът Петър Слабаков:

Уважаеми граждани, държавата е главният замърсител в страната.Страхът, който съществуваше досега, виждам, че се разпуква. Аз за първи път виждам в села, около София и във вътрешността, толкова много хора събрани. Никой няма да ни помогне, освен самите ние. Въпросът за Кремиковци сме го повдигнали преди година и половина. Знаем, че в Софийското поле всеки гражданин гълта по 60 грама прах. Тук прочетох, че вие гълтате по 200 грама. Положението е такова не само тук в Кремиковци, но и в цялата страна. Георги Димитров навремето беше казал, че за 15-20 години трябва икономически да надминем напредналите капиталистически страни. Това не можахме да го направим. Но от екологична гледна точка, ние ги надминахме всички капиталистически страни, и сега ни гледат пушека отзад – въобще не могат да ни настигнат.

На  рождения му ден – 23 април, през 1990 година се ражда Политическият клуб „Екогласност” – първата автентична природозащитна партия в България, наследник на Обществения комитет за екологична защита на Русе от март 1988 г. Във Великото народно събрание, избрано на 10 юли 1990 година, има 17 депутати на „Екогласност”. 15 от тях ще подпишат новата конституция през 1991 г.

Първи председател на партията е актьорът с характерния глас, който трудно може да бъде сбъркан, станал символ и пример за хората, превърнали борбата за чиста природа в политическа кауза – Петър Слабаков. Той не е завършил Държавното висше театрално училище, но въпреки това има над 150 роли в киното и незнайно колко в театъра. Емблематични са превъплъщенията му във филмите „Пленено ято” на режисьора Дучо Мундров, „Шибил” на Захари Жандов, „Цар и генерал” на Въло Радев, „Звезди в косите, сълзи в очите” на Иван Ничев, „Вечни времена” на Асен Шопов, „Покрив” на Иван Андонов и др.

Като лице на  политическата промяна след 1989 г. и един от основателите на СДС, твърдо отстояващ човешките си принципи, той е, както обичаше да казва, „вечно в опозиция”. И като депутат си остана същият – враг на костюмите, лъскавите обувки и демагогията. Когато „костюмите” в парламента изместиха идеите, Слабаков се оттегли от политическата сцена.

Ами моята позиция на някои хора се вижда много рязка. Моята позиция е била еднаква, откакто съм се родил – аз никога не съм се навеждал пред никого и винаги съм казвал това, което мисля. Не обичам да отнемат достойнството на хората, да ги унижават… Аз съм против тия неща. В моята биография влиза не Дон Кихот, а анархизъм. В досието ми пише, че съм бил анархист, не признавам много неща. Аз наистина мисля, че може да се управлява един народ, една държава, един свят и без закони – с добри взаимоотношения, на едната честна дума. Казваш думата и тя тежи на място, тя е повече от закон.

Уволняван от работа,  изключван 4 пъти от БКП, Слабаков  до края на живота си остава верен на своите виждания и винаги казва каквото мисли. Неговите многобройни роли в живота и на сцената са пример за чест, достойнство, свободолюбие и искреност.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

1999 г. – Сагата с българските медици в Либия

На 9 февруари 1999 г. в Бенгази либийските власти задържат няколко десетки медицински работници, сред които 23-ма българи. Няколко дни по-късно повечето са освободени. В ареста остават медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валентина..

публикувано на 01.09.15 в 14:19

1998 г. – Тодор Живков – краят на един диктатор

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в с. Правец, член е на БРП (комунисти) от 1932г. От 1948 е член на ЦК на БКП а през 1954 г. е избран за първи секретар на ЦК на БКП. През 1962 г. става председател на Министерския съвет, а през 1971 –..

публикувано на 25.08.15 в 13:31

1997 година – Новото начало

След краха на социалистическото правителство на Жан Виденов, служебният кабинет начело със Стефан Софиянски съумява за кратко време да успокои социално-политическата обстановка у нас и да върне доверието на международните институции към България. На 19..

публикувано на 18.08.15 в 11:35