Правителството на Бойко Борисов прие наведнъж актуализация на публичния бюджет за тази година, националния проектобюджет за следващата година, новите варианти на бюджетите на здравното осигуряване и на пенсионния фонд за 2016 г.

Да започнем с провала. Правителствените промени в бюджета за 2015 г. фактически признават, че една от най-спорните рестриктивни мерки на сегашната изпълнителна власт, която налагаше съкращаване на разходите за заплати в публичната администрация с 10%, се е провалила. Тази мярка беше силно критикувана като неуместна и нереалистична от всички страни още при приемането й миналата година. Сега с допълнително отпуснатите на различни министерства и други публични администрации средства се прави опит тази грешка да бъде коригирана, а тя не беше дори и приложена навсякъде. Правителството всъщност показа реализъм и се съобрази с реалното положение.

Добри думи заслужават намеренията на кабинета „Борисов” публичните финанси да разполагат догодина с повече средства за харчене, които ще дойдат от повече приходи в държавните каси. Тези публични разходи нарастват с около 1 млрд. евро в сравнение с тази година. Вярно, ще има дефицит, но той бавно, но все пак осезаемо намалява и това позволява външният дълг на страната да не достигне дори нивото, предвидено в средносрочните макроикономически прогнози на министерство на финансите.

Кой най-много ще се облагодетелства от увеличените възможности за публично финансиране? Редица инфраструктурни проекти като строителството на автомагистрали например, но и други са ощастливени от кабинета. За обществено здраве се дават повече пари, а българите са може би най-болната нация в Европа и остро се нуждаят от по-добро здравеопазване. Повече пари получават и публичните институции за заплати на чиновниците, които не са от най-добре платените и техните възнаграждения далеч изостават от личните доходи в частния сектор. И националният пенсионен фонд ще разполага с повече средства за пенсии, което е логично на фона на застаряващото българско население.

Много силна съпротива и ожесточени спорове предизвикаха исканията на магистратите за по-голям бюджет, позволяващ повишаване на заплатите и по-добра защита от корупция и други зависимости на съдебната власт. В крайна сметка, правосъдието получи нужните пари. Не по-малко доволни трябва да бъдат и в армията, и в полицията, за които държавните субсидии също се увеличават. Може би най-сетне военните ще могат да си купят и нови въоръжения на мястото на вече остарелите руски оръжия и бойни машини. Полицията също получава шансове да се модернизира и реформира, нещо, което досега все не успява да направи, въпреки острите критики, под предлог, че липсват необходимите средства.

Тази щедрост може да се квалифицира от някои по-либерални наблюдатели като популизъм и демагогия, но реалността е, че тя не води нито до нови дългове, нито до застрашително увеличаване на бюджетния дефицит. Макар и сравнително скромно, това развързване на кесията отразява стремежа за икономическа, политическа и социална стабилност, като говори освен всичко друго и за увереността на сега управляващите, че са на прав път и че по него няма скрити капани, които да нарушат и развалят относителното им управленско спокойствие.

Това са намеренията на правителството с приемането на пакета от финансови документи, които, за да станат задължителни закони, трябва да получат одобрението на парламента. Там обаче не би трябвало да има неприятни изненади, така че от макроикономическа гледна точка следваща година се очертава като сравнително спокойна и добра за българите.