Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Само пет пъти в България суверенът беше питан

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Година след Освобождението на страната от Османско владичество през 1878-а, българите избират депутатите за Учредителното събрание, което да приеме първата конституция, с бобени и церевични зърна. 43 години след приемането на Търновската конституция през 1879 година суверенът е питан за първи път с референдум, иницииран от правителството на Александър Стамболийски. Поставеният въпрос на него е трябва ли министрите, довели България до две национални катастрофи /в резултат от Балканската война и от Първата световна война/ да бъдат съдени и впоследствие наказани. Тогава се е гласувало с черни и бели бюлетини.

Така в черно-бялото пространство започват българските референдуми, разказва проф. Милко Палангурски от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. В случая проблемът е друг, защото самата конституция предвижда държавен съд за тези виновници, но политическото надделява. И вторият референдум в режима на Търновската конституция през 1946 г. е политически – това е допитването за република или монархия, при положение, че в самата конституция е отбелязано, че тя може да бъде променена от Велико народно събрание. То е свикано малко по-късно след референдума. Първите два референдума приключват с високи активност и резултат.  Третият референдум отново е политически и с най-висока активност – 99,92 на сто. Той е проведен през 1971 г., когато българският народ беше призван да одобри новата конституция, която свързваме с управлението на Тодор Живков.

В най-новата история на България суверенът беше питан два пъти – през 2013 г. потърсиха мнението му за изграждане на нова ядрена централа и на 25 октомври т. г. – за дистанционното гласуване по интернет. В неделя, заедно с изборите за местни органи на властта, референдумът успя да събере над 35% избирателна активност. По данни на ЦИК 72,57 процента от подадените гласове предпочитат дистанционното гласуване, против са 27,43 на сто. Референдумът все пак надмина 20 на сто активност, а това задължава парламентът да разгледа въпроса за електронното гласуване, като народните представители ще имат три месеца, за да вземат окончателно решение по него.

Дистанционното гласуване по интернет ще улесни най-много българите в чужбина, които ще могат да гласуват на избори и референдуми и без да се налага да ходят до отдалечени от тях избирателни секции. Поради тази причина ниското им участие в неделя е донякъде изненадващо. Нашите сънародници гласуваха за националния референдум в 294 избирателни секции в общо 45 държави. По данни на МВнР общият брой на гласувалите е 26 939. По данни от ЦИК 92,12 на сто от тях подкрепят дистанционното гласуване. Най-много са гласувалите във Великобритания – 4875, в Германия – 3836, в Испания – 3098, а във Франция – 1019.

Започнахме с историята на референдумите, така и ще завършим. Едно допитване ни връща към далечната 1874 година, когато на населението в Македония е позволено да реши дали да се присъедини към Българската екзархия. Най-малко 2/3 от християнското население се самоопределя като българско и решава да стане част от новосъздадената епархия. Вследствие на това са създадени Скопска, Охридска и Битолска епархии, а по-късно и Неврокопската. Значението на този често пренебрегван референдум е голямо, тъй като границите на Българската екзархия са използвани за основа при определянето на територията на България на конференцията в Сан Стефано, а всички знаем, че именно тези граници се превръщат в идеала на народа за следващия половин век. Днес много наши сънародници от Македония чакат с нетърпение да получат българско гражданство, за да участват в живота на родината си. Какво обаче показват резултатите от проведения в неделя референдум? В откритата в Одрин секция за гласуване, при петчленна комисия, са гласували шест души. В секцията в Битоля са гласували седем души. Толкова за историята на референдумите и участието на днешните българи.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Оценките за българския ресор в ЕК - от удовлетворение до разочарование

Българският еврокомисар Екатерина Захариева получава ресор "Стартиращи предприятия, изследвания и иновации" в следващата Европейска комисия. Това обяви днес председателката на комисията Урсула фон дер Лайен в Европейския парламент. По-късно в кратко..

публикувано на 17.09.24 в 16:57

Екатерина Захариева ще е еврокомисар за стартъпи, научни изследвания и иновации

Издигнатата от ГЕРБ-СДС за еврокомисар от България Екатерина Захариева получава ресор стартъпи, научни изследвания и иновации. Председателят на Еврокомисията (ЕК) Урсула фон дер Лайен представи ресорите на новите комисари. "Науката и технологиите трябва..

публикувано на 17.09.24 в 13:28

В деня на София столичният кмет призова политическите сили към примирение

Днес отбелязваме празника на нашата столица – град с история, изпълнена със значими моменти, град, който винаги е бил в сърцето на България. София не е просто географско място – тя е символ на духовност, култура и напредък. Това заяви кметът на София..

публикувано на 17.09.24 в 12:42