Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

2007 година – България в ЕС: между еврооптимизма и евроскептицизма

БНР Новини
Снимка: архив

„Европейският съюз? Моят съвет е: затворете го веднага“. Стряскащи думи, особено когато са изречени от Маргарет Тачър и записани в книгата й „Изкуството на държавника”. През 80-те години на XX век „желязната лейди” извади Великобритания от икономическата криза и й върна самочувствието на световна сила. Великобритания и днес е на „особено мнение” при взаимоотношенията й с институциите на ЕС. За България обаче тъкмо стремежът към пълноправно членството в ЕС и НАТО бяха двата пътеводни знака, които въпреки лъкатушенията на прехода, не й позволиха да се изгуби по пътя към демокрацията. 

Неведнъж след 1989 г. България се е връщала назад, теглена от носталгията към миналото, но тъкмо този стремеж на българите – да се наредят в елитния клуб на народите, живеещи в „най-добрия от световете”, надмогна националния им манталитет и ги удържа в демократичните коловози. Така, поканени в общия европейски дом, сред българите имаше и евроскептици и еврооптимисти. Сред евроскептиците беше професорът от Софийския университет Никола Георгиев:

"От дългия си житейски опит знам, че когато богаташ предложи на сиромах да се съортачат, и богаташът му обещае нещо на сиромаха, от цялата тази работа губи само сиромахът. Просто против логиката на т.нар. пазарно стопанство е подобен род връзки да носят равноправна полза. Няма да го бъде... Аз не зная какво значи евроскептик – просто тази дума ми е неясна, както и думата Европа. Но повтарям, бяхме поставени в положение да повторим думите на бай Ганьо „европейци сме ние, но не чак дотам."

Но еврооптимистите като режисьорът Явор Гърдев им отвръщаха така:

"Нашето маргинално положение спрямо Европа – постоянно стоене на границата – ту вътре, ту вън, а и за доста време насилствено предопределено извън тази общност, винаги ни е поставяло в една проблематична позиция, която отсега вече няма да е такава."

Едно десетилетие измина от края на 1995 г., когато България подаде заявка за членство в ЕС, до 25 април 2005 г., когато в Люксембург бе подписан Договора за присъединяване на България считано от 1 януари 2007 г. Две правителства имаха решаваща заслуга за този исторически пробив на България: това на ОДС, начело с Иван Костов, което положи началото на преговорния процес и зададе посоката и темпото, и това на Симеон Сакскобургготски, на когото се падна историческият шанс да подпише договорът за присъединяване към европейското семейство:

"На 25 април България се завърна политически към семейството на европейските нации, към което винаги е принадлежала. С хилядолетната си история, уникална култура и дълбоки европейски ценности, моята страна ще допринесе към общото благо, културно разнообразие и развитие на Европейския съюз. Бих искал да даря този договор на младото поколение на България, тъй като те ще понесат бремето на европейската интеграция, ще разпространяват идеалите на общността и ще работят за единението, мирa и успеха на Европа през XXI век."

Българите „преглътнаха горчивия хап” да платят цената за своето еврочленство – затварянето на четири блока на АЕЦ „Козлодуй”, както и други тежки условия, които ни бяха наложени в хода на преговорния процес. Приехме да сме под наблюдение в рамките на т.нар. Механизъм на сътрудничество и проверка поради недостатъци в областта на правосъдието, борбата с корупцията и организираната престъпност. Въпреки че през 2010 г. се очакваше да бъдем приети в Шенгенското пространство, все още сме извън него. 

След влизането си в ЕС страната ни започна да се променя, усвоявайки средства от европейските структурни фондове. Европейският съюз ни донесе и най-важното – свобода на придвижване, възможност да живеем и работим и в други европейски страни, децата да получат европейско образование. През 2000 г., още преди да станем пълноправни членове на ЕС, бяхме поощрени и с отмяна на Шенгенските визи.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Слушатели поздравяват Радио България за 86-ия му рожден ден

По повод 86-ата годишнина от началото на предаванията за чужбина на БНР , чийто естествен продължител от 1992 г. е Радио България, в редакцията ни постъпват писма от дългогодишни и нови последователи с поздравления, спомени, отзиви и препоръки за..

публикувано на 18.02.22 в 10:51

2015 г. – БНР – 80 години по-късно

На 25 януари 1935 г. Цар Борис III подписва указът, с който се създава Българското национално радио. За началник на радиоразпръскването и първи директор на Радио София е назначен Панайот Тодоров Христов (Сирак Скитник). Златния фонд на медията пази..

публикувано на 22.12.15 в 13:07

2014 г. – Никола Гюзелев – Художникът в оперния свят

„ Не обичам думата „легенда“, аз съм реален човек и артист. Но ако трябва да кажа нещо по този повод, то е следното: бях признат за най-добрия кантиленен бас в света.“ Това казва в едно от последните си интервюта прочутият бас Никола Гюзелев...

публикувано на 15.12.15 в 13:25