Министерство на здравеопазването и неговият министър Петър Москов заедно с колегата си Красен Кралев от спортното министерство изглежда смятат, че са намерили едно радикално решение на здравословните проблеми на българите – с данък ще ги отказват от консумацията на нездравословни и вредни храни, съдържащи прекалено много сол, захар, мазнини и кофеин. Тъй като тази мярка ще засегне по-голямата част от българските семейства, публичните реакции са многобройни, остри, разнопосочни и дискусионни поради очакваното чувствително повишаване на цените на т.нар. „боклучави храни”(junk food) след като те ще бъдат обложени с нови данъци между 3 и цели 78%. Макар и непрепоръчвани от лекарите поради вредните им последици, тези храни се радват на доста клиенти, които поради най-различни причини ги предпочитат или просто са принудени от обстоятелствата да ги консумират. Самият министър Москов твърди, че с мярката желае да бъде постигнат не икономически, а профилактичен. Очаква се не само подобряване на здравословното състояние на населението, т.е. по-ниски разходи за здравеопазване, но и допълнителни приходи в бюджета от около 150 млн. лв. годишно. С тях пък щели да се строят спортни салони в училищата и другите учебни заведения, да се създават по-добри условия за здравословен начин на живот. Бизнесът, естествено, е недоволен, тъй като по-високите цени ще свият приходите на производители и търговци и оборотите и печалбите ще се свият. Освен това, дебело подчертават деловите среди, тези храни са предпочитани от най-бедните и това само ще влоши допълнително изхранването и качеството на живота им. Те предупреждават също, че ще бъдат закрити и работни места и това ще увеличи безработицата и бедността. А в бедност живеят близо 50% от българите.

И двете страни в спора изглеждат с добри аргументи, но в действителност и в двете позиции има немалко популизъм и лицемерие. Зад добрите намерения на бизнеса прозират лобистки интереси. Зад благовидните планове на управляващите мнозина откриват демагогия и имитация на толкова чаканите реформи в здравеопазването.

Ефекти от една подобна мярка безспорно ще има, но едва ли ще бъдат точно такива, каквито очакват министрите-реформатори. Допълнителни 150 млн. лв. за здравословен живот са капка в морето, като се знае, че дори отделените повече от 3,2 млрд. лв. годишно за публично здравеопазване са далеч от реалните нужди на българите. Много по-засегнат ще се окаже бизнесът, по-специално бизнеса, който произвежда и търгува с четирите групи хранителни стоки, които ще бъдат обложени допълнително. Очаква се спад на потреблението от около 30%, което си е направо срив за някои бизнеси. И няма как при това положение да няма съкратени и уволнени служители и работници, които моментално поради ниската си покупателна способност ще се ориентират точно към „боклучавите“ храни. Порочен кръг, изход от който още никой никъде по света не е намерил.

Новият проектоданък е толкова противоречив, че засега по него се изказват твърде предпазливо както министърът на финансите Владислав Горанов, от когото в крайна сметка зависи неговата съдба, така и социалният министърът Ивайло Калфин. Самият му инициатор министър Москов призна, че „започваме битка и тя няма да е лесна“. Нараства вероятността деликатният въпрос да стигне до самия Национален съвет за тристранно сътрудничество, в който участват правителството, работодателите и синдикатите, и да се чака последната му тежка дума.