В неделя срещу понеделник, на спешна среща в Брюксел за безпрецедентния бежански наплив през Балканите към Западна Европа, държавни глави и правителствени ръководители от десет страни-членки на ЕС (България, Германия, Австрия, Хърватия, Гърция, Унгария, Люксембург, Холандия, Румъния и Словения), както и от три страни, които не са част от ЕС (Албания, Македония и Сърбия), умуваха как да се овладее ситуацията. Участниците се договориха още от днес да бъдат приложени 17 мерки за „възстановяване на реда“ по границите на Европейския съюз и „забавяне на безконтролния поток от хора“.

Създават се 100 хиляди места за приютяване на мигранти по „балканския път“, от които 50 хиляди ще бъдат в Гърция. Тази цифра не буди особен оптимизъм предвид факта, че за 24 часа преди срещата само в Словения влязоха над 12 хиляди имигранти. Не буди оптимизъм и идеята, срещу която категорични се обяви българският премиер Бойко Борисов, за справяне с бежанската вълна да се взимат заеми от международните финансови институции. Коментирайки различията между участниците, източник от ЕС призна, че на срещата мнозина взимат решения, които касаят другите.

Но има основания и за оптимизъм, защото механизмът на ЕС за предоставяне на убежище, медицинска помощ и храна за мигрантите ще се отнася само за регистрирани такива, а следователно не и за незаконни. Идеята да не се признават права ако няма регистрация е крайно наложителна за слагане на ситуацията под контрол и преодоляване на настоящия хаос. Оптимизъм буди и решимостта на Германия за връщането на икономическите мигранти, защото най-после създава усещане за по-твърд подход към масовата злоупотреба с хуманитарната нагласа на демократичните държави.

В Брюксел ЕК се опита да успокои напреженията като конкретизира „колективните“ решения за транзитния приток през Балканите. Но предвид намаления и разнороден състав на поканените за участие, едва ли постигна много в това отношение. Непосредствено преди провеждането й, в София три от страните на „балканския път“ на миграция – България, Румъния и Сърбия, предупредиха категорично, че няма да допуснат да са буферна зона за емигранти в подстъпите към богатите европейски държави. Решението за 100 хиляди места за приютяване в балканския регион оставя впечатлението, че ЕС има предвид именно създаване на такава зона. От друга страна, на срещата си в София България, Румъния и Сърбия не изключиха вероятността тристранният формат на диалога им по въпросите на миграцията да бъде разширен с други заинтересовани държави. В Брюксел пролича, че такива заинтересовани вероятно лесно ще се намерят и е възможно скоро да последват нови срещи и решения.

Резюмирайки резултатите от неделната среща в Брюксел сръбският премиер Александър Вучич отбеляза, че най-малкото, имахме възможност да си поговорим, но не съм сигурен, че  ще се договорим за нещо полезно в близко бъдеще. А словенският премиер Миро Церар предупреди, че ако в близките дни и седмици не се предприемат незабавни и конкретни действия на терен, целият ЕС ще започне да се разпада.