На посещение в Атина тези дни българският външен министър Даниел Митов окачестви свързването на газопреносните системи на Гърция и България като най-важен елемент от бъдещия европейски Енергиен съюз, и определи Гърция като ключов партньор на България в разнообразяването на източниците на газ. От газовата връзка с Гърция България очаква най-вече да й позволи да получава синьо гориво по бъдещия Южен газов коридор, съединяващ ЕС с каспийските залежи. Въпреки продължителния двустранен диалог за газовата връзка, много технически въпроси на проекта, та дори и този за капацитета на интерконектора, са неуточнени, а това не позволява да се подпише окончателно споразумение за изграждане на съоръжението. Явно основна цел на ключовото партньорство на този етап трябва да е извеждане на проекта от състоянието на застой. Ако под разнообразяване на източниците на газ обикновено българските политици разбират преодоляване на сегашната почти 100-процентовата зависимост от доставките на руски газ, гърците нямат подобна кауза. Затова и южната съседка на България е заинтересована от изграждането на тръбопровод на нейна територия от границата с Турция, по който да получава природен газ от Русия. Наскоро САЩ изпратиха в Атина специален пратеник на американския Държавен департамент, който да разубеди гърците от идеята за транзит на руския газ за Европа, но мисията му приключи неуспешно. Различията в отношението към руските доставки очевидно няма да затрудняват ключовото партньорство на България с Гърция. Както външният министър Никос Кодзияс отбеляза, светът се променя, а с него и източниците на енергия. САЩ имат най-евтиния природен газ, има много големи газови залежи в Египет и Иракски Кюрдистан, краят на ембаргото над Иран ще доведе до доставки на газ и от там, а така ще има сигурност чрез конкурентост. И наистина гръцкият министър е прав, защото, независимо от къде идва, газът мирише еднакво, а по-важни са цената на доставките и тяхната регулярност.