Тези дни Евростат постави под сериозно съмнение едно от най-големите постижения на българските управляващи, според самите тях – политиката на финансова дисциплина и строги икономии, изразяващи се в много ниска задлъжнялост на страната. Според националната статистика дефицитът в публичните финанси през миналата година е бил под допустимото равнище от 3%. Според последните данни на Евростат обаче недостигът в публичния бюджет е точно два пъти по-голям и доближава стряскащите 6%. В случая естествено възниква въпросът каква е истината, кой я казва и какво следва от всичко това.

Според повечето икономически наблюдатели, и българската, и европейската статистика казват верни неща. Просто нещата, които изчисляват, са различни. Българският Национален статистически институт се придържа към досега прилаганите правила за изчисляване на дефицита, докато в Брюксел са по-иновативни и гледат на фактите от гледна точка на националната макроикономика. Така статистиците в България не държат сметка за заемите, сключени миналата година от Фонда за гарантиране на влоговете заради фалита на Корпоративна банка, докато Брюксел смята, че дълговете на тази публична институция, макар и не държавна строго погледнато, са част от публичната задлъжнялост на България. И двете страни са прави, въпросът сега е какво ще последва от потвърдения от Евростат факт на нарушаване на изискванията на Брюксел, нарушаване, което подлежи на наказание по принцип. Казваме по принцип, защото много по-големи европейски държави от България регистрират много по-големи дефицити и от това не следват никакви санкции на Европейската комисия за тях. България ли пак ще бъде черната овца, която, за пример на другите, ще бъде санкционирана? Едва ли, защото самите брюкселски финансови експерти обясняват, че по-високият от допустимото дълг миналата година се дължи на временни, а не на структурни макроикономически проблеми. Самите те освен това заявиха наскоро, че България остава една от държавите с най-ниско съотношение между публичен дълг и брутен вътрешен продукт (БВП) в ЕС, показват данните на Евростат за 2014 година.

Но въпреки уж само методологическото разминаване между българската и европейската статистика при изчисляването на публичния дълг, проблеми има и те се изразяват в това, че публичният дълг на страната бавно, но сигурно и постоянно нараства - съотношението дълг към БВП се е влошило само миналата година до притеснителните 27%, спрямо 18 на сто през 2013 г. Перспективите според самите управляващи също не са розови и даже са планирани нови и доста значителни дългове през следващите две години. Показателен факт в това отношение е поемането от държавата само през този месец на нов държавен дълг от 185 млн. евро на вътрешния пазар. Предстоят още емисии облигации и на международните пазари. Основните причини са необходимостта от изплащането на стари заеми. А това твърде често вкарва в опасната дългова спирала, при която постоянно се вземат нови кредити, за да се плащат стари. Това винаги става на постоянно растящи цени и изсмуква и без това постоянно недостигащите средства за публични разходи от жизнено значение за населението.