Месец след като бе открита, в България днес приключва предизборната кампания за местните избори на 25 октомври. По всеобщо мнение тя е протекла вяло, а според някои – дори по-вяло от всяка друга през последните 25 години. За мнозина е била и невзрачна.

Предизборната борба имаше и този впечатляващ белег да не е съпроводена, както обичайно, от социологически проучвания. Звучи невероятно, но това може да означава, че политическите сили не са се интересували от обществените нагласи. Изтъкнат социолог коментира, че в крайна сметка липсата на проучвания на общественото мнение не е толкова лошо нещо, защото „не е добре да се живее в свръхпрогнозируемо общество”. Истината обаче е, че непосредствено преди вота на 25 октомври е трудно, ако не и невъзможно, да преценим съотношението на силите дори в големите общини.

Изборите ще се различават от досегашните и по това, че едновременно с тях ще има национален референдум за избирателната система. Първоначално, желанието на инициаторите на референдума бе да се зададат три въпроса, но в крайна сметка електоратът ще отговоря само на един – дали в избирателната система да бъде въведено електронно гласуване. Според застъпниците на тезата „за”, електронно гласуване би редуцирало възможностите за купуване на гласове и улеснило значително гласуването на българите зад граница. Но както и за местния вот, кампанията за референдума също бе вяла. За да са валидни резултатите от допитването, участниците в него трябва да са поне колкото гласувалите на последните парламентарни изори, а при дадените обстоятелства това е висока бариера.

Наблюдатели смятат, че основна причина за пасивността на предизборната борба е интересът на големите политически сили от ниска степен на участие. Както на местния вот, така и на референдума, ниско участие би способствало за запазване на сегашното политическо статукво. Според инициативен комитет за референдума, нарекъл себе си „Гласувай без граници”, който защитава тезата „за” електронното гласуване, ниско участие в допитването ще позволи на определени политически и икономически сили да докажат, че електоратът не е достатъчно зрял за взимане на решения в референдуми.

Политическите сили, които са партньори в коалиционното правителство, участват в местните избори самостоятелно, а това доведе до определени напрежения между тях. Ако задълбочат съществуващите различия вътре в управляващата коалиция или пък различията между коалицията и силите, които я подкрепят в парламента, резултатите от местния вот може да породят нови реалности в централната изпълнителна власт. Неубедително представяне на десния Реформаторски блок би засилило например епизодите на взаимодействие между големия коалиционен партньор ГЕРБ и определящото се като либерална сила опозиционно Движение за права и свободи, до степен да промени самия политически характер на коалицията. Не се изключва и хипотезата Движението за права и свободи да отвоюва от социалистите мястото на втора политическа сила в страната. Подобни резултати от местния вот, ако наистина се случат, биха предопределили в известна степен и развръзката на бъдещите парламентарни избори.