За всеки манастир, когато е създаван, мястото е подбирано не случайно, така е и с Чипровския манастир. Построен е през X век в живописна местност, в Предбалкана. Отдалечен е на 22 км. от гр. Монтана. Манастирът е историческо и богослужебно средище с много богата история. Той е бил духовното огнище за българите през времето на османското владичество. В момента е действащ мъжки манастир, много добре е съхранен и превърнат в паметник на културата.
Чипровският манастир днес е сред масово посещаваните туристически обекти, свързани с духовната независимост на народа ни. Като цяло той е духовен и културен център от времето, когато българските земи са били в пределите на Османската империя. Включен е в списъка на 100-те национални туристически обекта и всеки българин би трябвало да го посети. Това казва архимандрит Антим, свещеник в Чипровския манастир.
Както всяка година, на 19 октомври отбелязваме нашия храмов празник, деня на Свети Иван Рилски. Тази година има повод празникът да е още по-тържествен. В камбанарията „Кулата“ сега освещаваме нов параклис, където след време ще бъдат пренесени костите на въстаниците, загинали в Чипровското въстание през 1688 г. Това прави денят по-различен, с участието на много миряни. Иначе всяка година тържествата започват с богослужение, а след това се раздава благословена храна на гостите и поклонниците на манастира, които идват заедно да се помолят и поклонят пред иконите. Посещават ни и за да се порадват на красивата местност, в която се намира Чипровският манастир. Винаги светата обител е била отворена и е била притегателна сила за много хора, защото тук се пази частица от мощите на Свети Иван Рилски. Тя е най-голямата светиня за манастира. Всеки ден идват хора с молитва към Свети Иван Рилски за здраве и надежда да се сбъднат най-съкровените им желания. Идват масово от цяла България, особено от региона на Чипровци, Монтана, околните села и градове. Заедно отбелязваме празника, а Свети Иван Рилски е общобългарският покровител. Той е светец и застъпник за българския народ, той е първомонахът на българското монашество и покровител на монасите и монахините от всички наши манастири – отбелязва архимандрит Антим.
Всеки е добре дошъл в Чипровския манастир и може спокойно да се наслади на красотите на природата, на иконостаса в църквата, който е запазен в автентичен вид и реставриран. Поклонническият туризъм е масово явление в последните години в България и това се забелязва от братството в Чипровци, отбелязва архимандрит Антим.
При нас идват най-различни хора, но всички прекрачват прага на светата обител със съзнанието, че това не е просто туристически обект, а място, на което човек може да остане и да излекува душата си. Туристите оставят дарения, които са в помощ на светинята, за да може да се поддържа и облагородява манастирската сграда и околностите. Засега разполагаме само с 20 места за нощувки. Кандидатстваме с проект за европейско подпомагане и се надяваме да бъдем одобрени, за да можем да направим ремонт и да осигурим още места за поклонниците. През лятото идват туристи – ентусиасти, тръгнали с палатки и каравани. Те ни молят за позволение да се установят на поляните извън пределите на светата обител. Всички те се отнасят с голямо уважение и респект към духовната институция.
Снимки: bg.wikipedia.org, bulgariatravel.org, pravoslavieto.comЗа нас, българите, Батак е град-светиня! И до днес в него отеква ехото от трагичните събития, свързани с Априлското въстание през 1876 г. , когато по-голямата част от невинните жители на родопското градче са посечени от османския поробител –..
През това лято гостите на община Чепеларе ще могат да разнообразят ваканцията си сред красивата природа на Родопите с още един планински маршрут. Става дума за новата туристическа пътека "Пещерната лаборатория, Старата граница, пещера Топчето, пилон..
Селският туризъм върви ръка за ръка с опознаване на кулинарията на дадено място. А районът на Кюстендил е златна мина в това отношение. Затова гастро туровете в тази част на България набират все по-широка популярност. Туристите посещават малки ферми..
Река Янтра извира в Стара планина на 1220 м. н.в. и се спуска на север, като лъкатуши през живописни долини и проломи, пресичайки градовете..