Едно събитие през седмицата предизвика хвърляне на оставки, искане на оставки, оттегляне на оставки. Това събитие са обявените от Военното министерство проектопромени в Закона за отбраната, според които „охраната на въздушното пространство на Република България се осъществява от Българската армия самостоятелно или съвместно с въоръжени сили на съюзнически държави”. Веднага последваха реакции толкоз бурни, сякаш това предложение е едва ли не факт. Заговори се за загуба на суверенитет, за турски самолети в българското небе по линия на НАТО. От БСП и „Атака” опозиционно поискаха оставката на военния министър Ненчев. Оставка обаче подаде командващият ВВС ген. Румен Радев. Там трябва да търсим и отговора на въпроса „Защо?” и на какво се дължи мизерията във военната ни авиация? Премиерът Борисов попита това генерала, а той изложи мотивите си, а именно:

- броят изправни изтребители за носене на бойно дежурство по Air Policing и за водене на летателна подготовка е крайно недостатъчен

- броят на подготвените летци намалява и те летят опасно малко, което не само силно увеличава вероятността от допускане на тежки летателни произшествия, но и води до невъзможност за подготовка на млад летателен състав, свърхнатоварване и застаряване

- поетите като ангажимент срокове от ръководството на Министерството на отбраната за сключване на договори за ремонт и доставки за самолетите МиГ-29 не са изпълнени и остават неясни във времето

- разработеният от ръководения от него екип проект за придобиване на нов боен самолет с обоснована конкретна програма не е внесен за обсъждане в Министерски съвет, въпреки поетия ангажимент

- при цялата тежка ситуация полетите допълнително се ограничават месеци наред поради липса на гориво

Премиерът чу това и обеща 40 милиона евро веднага за най-неотложните нужди на ВВС и убеди генерал Радев да оттегли оставката си.

Но България продължава да е изправена пред опасността да не може да пази сама небето си, тъй като разчита на старите съветски изтребители МиГ-29, от които само четири имат летателен ресурс, а до средата на следващата година – ще останат само два. Управляващите не успяха да се разберат с руснаците да продължат поддръжката им и възнамеряват да възложат ремонта им на Полша. Според Москва обаче поляците нямат необходимия лиценз и подобен договор не може да има. Освен това в хазната ги няма онези 500 милиона евро, които военният министър иска, за да купи нови самолети, произведени в натовски страни. Затова ще трябва да свикваме с мисълта, че чуждите самолети в родното небе не са вражески, а съюзнически, сиреч – братски, както по времето на Варшавския договор.