На извънредната среща на лидерите от ЕС по бежанската криза късно в сряда премиерът Бойко Борисов се изгуби в превода, вследствие на което му приписаха предложение България да е една от т.нар. „горещи точки” за бежанци по външните граници на съюза. За пояснение, „горещите точки” са приемни центровете, които засега ще бъдат открити в Италия и Гърция и в които европейски експерти ще регистрират мигрантите и ще преценяват дали да получат бежански статут или да им бъде отказан и в коя европейска страна да бъдат изпратени. Интерпретацията на думите на Борисов дойде след изказване на германския канцлер Ангела Меркел по този въпрос. Ето и самото изказване, дума по дума:

Днес не говорихме за разпределението на 120 000 бежанци, а за това, че каквото и да е решението по разпределението, по което ЕК направи нови предложения, то може да бъде осъществено само ако имаме съответните изходни точки, така наречените Hot Spots. Става въпрос за Hot Spots в Гърция и Италия. България обърна внимание на факта, че има външна граница с Турция, че е подложена на силен натиск заради бежанския поток. Ние бяхме открити. Щом България иска да изгради такъв Hot Spot, макар и да не е в Шенген, тя ще получи същата подкрепа, същата помощ от страна на европейските институции и агенции, каквито ще получат Италия и Гърция. Но не беше така, че ние сме искали да наложим нещо на България, а България сама каза „ние имаме проблем и защо не и ние” и това е разбираемо.

Часове по-късно Борисов поясни, че всъщност е казал само, че България и сега е гореща точка и затова са страховете на българите, че тази вълна, това цунами, което се движи през Средиземно море, когато всички затварят границите, ще дойде на нашата граница. Той обясни, че позицията му е била формирана от писмо на турския му колега Ахмет Давутоглу, в което се казва, че има милиони бежанци в Турция и още 7 млн. потенциални емигранти от Сирия. Това писмо формира и моята позиция на Европейския съвет. Фокусът бе изцяло върху Италия и Гърция, но аз извадих картата на България и казах, че ще говорим за география. Нашата сухопътна граница с Турция не е по-малка, ЕС трябва да отчита това, че ние защитаваме Шенгенското пространство, в което не сме. Трябва ли да влязат и в България 300 000 бежанци, за да свикам извънредна среща и за България?, попита Борисов. Той представи и тезата, че Европейският съюз върви след събитията и че милиардите, които се планират за справяне с бежанската криза трябва да се насочат към създаване на зони за сигурност за бежанците извън границите на съюза, в близост до родните им места.

В крайна сметка и от Европейската комисия потвърдиха, че от страна на България не е имало искане за създаване на приемни центрове, т.е на „горещи точки” за бежанци на територията на страната. Но повдигнатите от премиера Борисов въпроси все пак чакат отговор.