Вчера Съветът на ЕС по правосъдие и вътрешни работи постигна „с голямо мнозинство“ споразумение за разпределянето в две фази на 120 хиляди мигранти, преодолявайки противопоставянето на редица източноевропейски страни на предложените от Брюксел квоти. След тежки дебати и разногласия четири държави гласуваха против. Това са Чехия, Словакия, Румъния и Унгария. Финландия се въздържа. С постигнатото споразумение днешният Европейски съвет няма да бъде помрачен от дебата по плана и лидерите на държавите от ЕС ще обсъждат мерки за справяне с мигрантската криза. България се задължава да приеме незабавно 852 бежанци, които ще дойдат от Гърция и от Италия. Така общият брой на приетите от юли до сега у нас мигранти ще достигне 1352.

Този ангажимент трябва да бъде задължителен за държавите, защото иначе се обезмисля неговото прилагане. В същото време знаем, че това е временно решение и трябва да се търсят принципните подходи и принципните решения за прекратяване на тази кризисна ситуация, заяви вицепремиерът Румяна Бъчварова, която няма възражения по българския дял.

Според Любомир Кючуков – директор на Института по икономика и международни отношения, мерките, които взема Европа са спешни и закъснели.

Всички, които бяха приети – и операциите в Средиземно море, и конфискацията на корабите на трафикантите, и въведените квоти, дори строителството на стени и мобилизация на армия, които наблюдаваме в някои страни, на пръв поглед изглеждат логични мерки. Те имат един единствен недостатък – не решават проблема. А основните проблеми са два. Това са войните в Близкия Изток – Сирия, Ирак, от където идват най-много бежанци, и другият – глобализацията на неравенството. Бедността в Африка вече е проблем и на Европа, защото генерира икономическите мигранти. От тази гледна точка, бих казал, че интересът на България е търсенето на общоевропейско и солидарно решение. Нашата страна, от позицията си на външна граница на ЕС, трябва при всяко едно обстоятелство, независимо дали става въпрос за квоти или не, да търси точно такова решение. Само в Турция има 2 млн. сирийски мигранти. Те много лесно могат да сменят маршрута, по една или друга причина, и тогава България може да се окаже в ситуацията, в която са Гърция, Унгария или Италия. Това е един от ключовите елементи, но по-важното е, че Европа трябва да се съсредоточи върху премахването на предпоставките за това. Според мен, това означава да се приложи максималният европейски политически ангажимент, за да се търси спиране на гражданската война в Сирия, а това може да бъде единствено по силата на политическо решение, а не чрез военни средства. След това Европа, заедно с всички международни фактори, включвам и Русия, и Китай, и други, на основата на международните институции и на международното право, с решение на СС на ООН, да търси решаване на проблема с Ислямска държава. За разлика от всички други конфликти и войни, при които в крайна сметка се стига до едно политическо решение, при „Ислямска държава“ политическо решение е невъзможно.

В нашия регион сме преживели много бежански кризи, но сега сме свидетели на мощен поток от хора устремили се с ясна цел към страни, в които се живее добре – коментира ситуацията проф. Динко Динков от катедра „Международни отношения” на УНСС. – Точно в този момент в Европа се вихрят национални егоизми с нови измерения, които далеч надхвърлят прословутите балкански национализми. ЕС се опитва централизирано да разпределя потока от бежанци, но не успя да разработи ефективна обща външна политика на сигурност и отбрана именно заради тези национални егоизми. В този момент Европа е много разколебана. Това е опасно и за народите, и за държавите и в частност за нашия регион. Балканите остават разделени, не всички страни са членки на ЕС. Освен това, под въпрос е поставено едно от големите постижения на ЕС – Шенгенското пространство. Мисля че, тези които трябва да вземат политически решения не са в състояние да приемат адекватни такива. При този разнобой, при тези национални егоизми става все по-трудно да действаме задружно и то в момент, когато това е най-необходимо.