През февруари след протести министърът на образованието Тодор Танев успокои обществеността, че училищата за деца със специални образователни потребности няма да се закриват. Но ето че през септември Парламентът одобри изменения в Закона за предучилищното и училищното образование, с които помощните училища в рамките на година ще бъдат преобразувани в центрове за специална образователна подкрепа. „Ако наистина искаме да спрем изолацията на уязвимите групи в обществото, защото тя е факт, спирането на тази изолация трябва да започне в училище. Там е мястото, където ще научим не само децата, но и нас – родителите, възрастните, да живеем заедно”, аргументира решението Галя Захариева от ГЕРБ. Янаки Стоилов от БСП контрира, но остана нечут: „С тази политика, която провеждате под лозунга „Всички да бъдат в еднакви условия и всички деца за нас са специални”, всъщност ги поставяте в още по-тежко положение”. Какви промени очакват помощните училища след смяната на статута им, още не е ясно. Факт е обаче, че думата „училище” за тази институция става неактуална. Страни като Италия преди десетилетия пробваха модела за интеграция на деца със специфични нужди в масовите училища, но след като се убедиха, че той не винаги работи, дадоха заден ход. Ние обаче държим да прокараме пъртина до утъпкания път.
Реших да посетя създаденото преди 65 години Трето помощно училище в София и да се запозная на място с необходимостта от този тип учебни заведения. Да си призная, останах приятно удивена от чистотата и уюта, които царяха там. В коридора ни посрещна едно от децата, подаде ръка и се усмихна. „Това е Мечо” – представи го директорката Поликсения Кисимова. Тук в паралелки от І до VIII клас са 84 деца с умерена, тежка и дълбока умствена изостаналост, с аутизъм, детска церебрална парализа, хиперактивност и дефицит на вниманието, епилепсия… В паралелките за деца с множество увреждания учат от 4 до 6 деца, в другите – 8-12 (за сравнение нормативът до 4 клас в масовите училища е 22 деца, в следващите класове – 26). Освен специфичното образование, те получават логопедична и психологическа помощ, занимават се с лечебна физкултура. Тези, които имат потенциал за интеграция, са изведени от институцията и се намират в общообразователните училища, твърди г-жа Кисимова. Какво предлагат помощните училища на децата със специфични образователни потребности:
„В началото на учебната година се прави оценка на учениците, за да видим техните силни и слаби страни, да изготвим индивидуална програма, съобразена с развитието на детето. Програмата се споделя с родителя. Идеята е децата да бъдат подпомагани в когнитивното им развитие – внимание, памет, мислене, въображение, емоции и поведение. Използвам различни техники: арт-терапия, сензорна интеграция, упражнения за развитие на моториката”.
Според Поликсения Кисимова смяната на наименованието на институцията с „център” не внася яснота за разликата на този от другите съществуващи центрове:
„В наименованието не личи, че ще предлагаме образователна услуга, което за нас като педагози е важно. Все пак ние предлагаме обучение. Важно е тези деца да имат достъп до обучение, съобразено с техните потребности, да получават информация от всички сетива, поднесена интересно и достъпно, да научават неща, важни за вграждането им в живота, а не академични знания, които за нищо няма да им служат.”
Защо тези деца имат нужда от специална защитена среда?
„Защото средата трябва да се адаптира към децата, а не обратното, което за тях е невъзможно. Те, особено децата с аутизъм, имат затруднения в адаптацията и страдат при нарушение на познатото им обкръжение. При повече шум, при пребиваване в непозната среда те ще бъдат в непрекъснат стрес. Те обичат строго структурирана среда с тиха и спокойна обстановка. Колегите в общообразователното училище нямат необходимата подготовка, а и в условията на големия клас децата със специални потребности ще се чувстват некомфортно. Не всяко дете подлежи на интеграция. Нямаме нищо против включването, но нека то обхване само децата, подходящи за това – с лека степен на изостаналост, с минимални дисфункции, а тези с по-тежките и сложни диагнози да останат при нас. Ние провеждаме достатъчно дейности, с които ги интегрираме. Нека наблегнем на социалната, а не на образователната интеграция“, призова Поликсения Кисимова.
Ще уточним, че предвидените промени ще засегнат децата от 48 помощни училища в цялата страна, в които средно учат по 100 деца.
Третата група от 7 души в 33-тата българска антарктическа експедиция, отпътува на 11 януари от летище София. В Рим към тях ще се присъедини Даниела Паскал – геолог от Румъния, а в Пунта Аренас в Чили ще се включат журналистите Мария Чернева и Анна..
За 21-ва поредна година Симитли е домакин на голям маскараден фестивал. Започнал като местно забавление, днес "Симитлия – Древната земя на кукерите" е една от най-мащабните кукерски прояви в цялата страна. През двата почивни дни в града ще..
На 10 януари поглеждаме от върха на алпийския ски подиум с емоцията на един шампион – Алберт Попов. След това отскачаме на приятна среща в центъра на Рим, където гостуваме на журналиста Ирина Стоилова – интервюто е част от проекта "Радио България при..
Темата за качеството в предучилищното и училищното образование е ключова за България, но към Закона за предучилищно и училищно образование няма..
България се преклони пред жертвите на "Кървавата Коледа" в Македония през 1945 г., когато хиляди македонски българи са избити от режима на югославския..
Метеорологичната обстановка в южната половина от страната остава усложнена. С временни прекъсвания, снеговалежът ще продължи, прогнозират синоптиците от..