И през новия политически сезон оставаме с надежда да се случат необходимите реформи в съдебната система, образованието, здравеопазването. Може да се надяваме на набор от мерки, насочени към решаване на някои от проблемите на въпросните системи. Това, което, може би, няма да дочакаме е цялостното преформулиране на тези системи с идеята да бъдат по-ефективни.
За съжаление последните реформи в това отношение са правени при правителството на Иван Костов (1997-2001) в изключително драматична среда, когато обществото беше готово за радикални реформи и от тогава насам такива радикални реформи не се случват, каза политологът д-р Стойчо Стойчев – преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. – Причината е, че статуквото устройва прекалено много хора. Не просто управляващите, или политиците, но и активните участници в тези системи. Примерно – статуквото устройва както учителите и университетските преподаватели, така и студентите и учениците в образователната система. Същото се отнася и до здравеопазването. Това е възможно, защото в тези системи в продължение на последните 25 години са се развили отношения на клиентелизъм, развили са се схеми за източване на бюджетни средства, към които са се адаптирали играчите в момента и никой не иска да развали статуквото, защото не знае какво ще му донесе бъдещето. А то към момента не е розово, защото нито имаме качествено здравеопазване, независимо че то е едно от най-скъпите в Европа по данни от Националната пациентска организация, нито имаме качествено образование и спада на интереса към българските висши училища е доказателство за това. Те не са конкурентноспособни с чуждите. Причината е в грешните финансови стимули. Системата за финансиране, според която парите следват ученика или студента, води до занижаване на критериите.
Според политолога д-р Борис Попиванов, преподавател в СУ „Св.Климент Охридски“, проблемът е, че РБ – като основната „реформаторска сила“ в това мнозинство, не успя достатъчно убедително да обясни на българското общество, с какво точно неговото положение ще се промени с предлаганите реформи и защо точно тези, а не други.
Що се отнася до скоростта на реформаторските предложения, виждаме, че тя е съвсем забавена, че инерцията е почти убита, продължи той. – Тепърва ще наблюдаваме отлагане на замисленото по много посоки и за доста време напред. Колкото до вътрешното статукво, то, според мен, е достатъчно добре бетонирано. Вярно е, че реформаторите в мнозинството са силно недоволни от факта, че другите партньори провалят предлаганите реформи, обезсмислят ги и ги отлагат във времето. Но самият РБ е наясно, че няма положителна перспектива, ако напусне това мнозинство. Същото важи за ПФ и особено за АБВ. В този смисъл четирите официално подкрепящи управлението политически сили имат интерес тази формула с малки или по-големи изменения в следствие на местните избори, да се запази. Що се отнася до ДПС, за което толкова месеци се говори, че се доближава до властта, че е фактор, който все повече ще диктува положението в страната, то далеч няма намерение да направи това официално. Например с влизане в един кабинет, с подписване на някакво споразумение, със свои министри. На ДПС е достатъчно да контролира дневния ред на правителството и на парламента. Това, според мен, са амбициите на лидера Местан.
Що се отнася до „разместването на пластовете“ след изборите за местна власт, двамата политолози прогнозират:
Това, което е известно към момента е, че ГЕРБ се очертава като водеща политическа сила след изборите, е становището на Стойчо Стойчев. – Ако ГЕРБ спечели повече от половината кметски места в страната, може да претендира за по-голяма тежест в коалицията. Много зависи от представянето на партиите от РБ. Ако те отбележат драстична загуба на влияние, предполагам, че ще се стигне до предоговаряне на баланса на ресорите в кабинета.
Бихме могли да очакваме, че последиците от местния вот може да доведат до някакво прекрояване, коментира Борис Попиванов. – Не съм сигурен, че това може да доведе до прекрояване на управленската формула. Ако става въпрос за влияние на ДПС в парламента и във властта, новата формула вече е реализирана. Няма нужда да чакаме местните избори.
За пръв път в новата българска изборна история крайният изборен резултат оставя състезаваща се в изборите партия извън Народното събрание с резултат от 3,999% ("Величие") поради недостигащи 21 гласа. Това се посочва в становище на Обществения съвет..
След над три часа изслушване в Европарламента българската кандидатура на Екатерина Захариева за еврокомисар беше одобрена. Тя ще отговаря за ресора "Стартъпи, проучвания и иновации". След изслушването в Европейския парламент Захариева заяви, че то е било..
След като за седми пореден път, в рамките на три години, България направи своя избор за народни представители, резултатите от вота осветлиха някои задкулисни игри. Една дребна на пръв поглед подробност при отчитането на гласовете за партия "Величие",..
Няма точна статистика какъв е броят на българите по света, но справка на Министерството на външните работи от м.г. сочи, че зад граница са около..
От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения..
Конезаводът "Кабиюк" в село Коньовец е най-старият в България, основан през 1864 година от русенския валия Мидхат паша с цел производство на коне за..