Няма разлика между броя на учителите, търсещи работа в началото на тази и миналата учебна година. Безработните специалисти с висше образование у нас са близо четири хиляди, като разликата с предходната година е незначителна. По данни на Министерството на образованието, в българските училища не достигат 1800 учители, глад за кадри има най-вече в столицата и големите градове. Търсят се преподаватели по предметите английски език, математика и информатика. Някои училищни директори са обявили още през миналата учебна година свободните работни места, но кандидати не се явяват. Учители се търсят и чрез бюрата по-труда, а служителите там забелязват, че професията вече не е атрактивна за младите хора. Най-търсените позиции при тях са в сферата на услугите, фризьорство, козметика и за консултанти в престижните търговски центрове. Дори хора с педагогическо образование споделят, че искат да се преквалификацират, с мотива за по-високи доходи. Средната заплата в сектора е около 600 лева, като на старта в кариерата си младите учители получават по-ниско възнаграждение. Директорът на 119-о училище в София Деян Стаматов откроява пречките в учителската професия, за да бъде атрактивна и престижна в очите на подготвените млади преподаватели:
Малко са младите хора, които желаят да започнат работа като учители и това наблюдаваме от години. Професията е феминизирана, а средната възраст на учителите е над 40 години. Младите идват, но бързо си намират по-доходна работа. Няма как да ги задържим, заплащането е твърде ниско. С дипломата от университета те се надяват на по-добър старт в кариерата. В нашата страна обаче, заплащането на учителите не е адекватно на усилията, стреса и натоварването, с които ежедневно се сблъскваме. Има и още един въпрос, който напоследък се обсъжда публично. Той касае правото, по закон, на частните училища да имат равна субсидия с държавните, за да има равнопоставеност на учениците. Държавната субсидия обаче ще засили контрола върху частните училища за изразходването на средствата и приема на деца там. Отказът да приемат държавното финансиране се дължи на контрола, който би затруднил частните училища, а да не забравяме, че те са регистрирани по Закона за търговските дружества.
И тази година остава актуален проблемът с пустеещите класни стаи. Най-бързо намаляват учениците в Северна България. Например в Русенска област въпреки че броят на първокласниците се увеличава, в гимназиалния курс се закриват общо 21 паралелки. Това означава, че само в този район близо 600 ученици няма да прекрачат прага на българското училище. Закриването на цели паралелки се дължи не само на демографския срив у нас през последните години, а и на миграционните процеси. Много семейства напускат страната в търсене на възможност за препитание в чужбина. Деца, отглеждани от баби и дядовци, заради родители в чужбина има и в 119-о училище. Възрастните хора често са безсилни да се справят с възпитанието на внуците си, а това води след себе си редица проблеми в училище, забелязва Деян Стаматов и продължава:
Тази съвременна практика води след себе си до много проблеми и до трайно нерешени въпроси в семейството. Все пак детето трябва да бъде отглеждано от майката и бащата. За жалост обаче проблемът се задълбочава, а причините са финансови. Около 40 процента от родителите съдействат на учителя и с тях нямаме никакви проблеми. За съжаление по-голямата част от родителите възприемат училището като административна институция и се интересуват от него само когато трябва да издадем документи, които се изискват от институциите. Това са част от причините учителската професия да загуби авторитета си, а на учителя да не се гледа като на значима, атрактивна и уважавана личност.
Само от юли до септември са възникнали 277 произшествия с участието на тротинетки и седем души са загинали – тази статистика представи пред Нова тв главен инспектор Лъчезар Близнаков от “Пътна полиция”. Броят на инцидентите се е увеличил близо три..
Националната здравноосигурителна каса ще проверява дали лечебни заведения са отчитали фалшиво лечение без пациентът да е лежал в съответната болница, каза пред БНР управителят на касата Станимир Михайлов, който преди броени дни беше възстановен..
Пунктовете, на които се поставят станциите за измерване на качеството на атмосферния въздух, са далече от местата с висока концентрация на фини прахови частици. До този извод достига адв. Димитър Площаков след задълбочено проучване върху контрола..
До края на годината българската публика ще се срещне с френската култура под формата на поредица от прожекции на филми, литературни четения,..
Шедрак Кимайо и Хариет Чеборе от Кения триумфираха на “Маратон София 2024” в класическата дистанция от 42,195 км. Кимайо успя да я преодолее за 2 часа,..
15 октомври е Международен ден на белия бастун и всяка година привлича общественото внимание към предизвикателствата пред хората с увредено зрение и..