Фантазия, която се носи над водата, но не замръзнал образ, а цветове, преливащи един в друг като менящите се настроения и пенливия смях на дете. И водната повърхност се превръща в платно, за да попие виденията на душата.
Ръката на художника може да вае образи върху вода – толкова живи и ярки, колкото върху статива. И само който не се е докоснал до магията на цветовете, не е усетил как го дръпва вълната... навътре и нагоре. Като Анжела Минкова, която неведнъж се е оставяла да бъде завладяна от стихията на древното изкуство ебру.
Ебру е много стара техника, която се заражда в Персия и по Пътя на коприната се настанява в Османската империя, разказва художничката. Ебру означава „водна повърхност” или „лика на водата”. Макар че изглежда необичайно да се рисува върху вода, тази сложна техника е доведена до съвършенство от източните народи. През по-късни години – 17-18 век, това изкуство преминава в Европа. Наричат го „марблинг” или „турска хартия”, защото изображенията наподобяват мраморни повърхности.
Всичко в класическото ебру е натурално – така, като са го правили пионерите на това изкуство преди векове. И днес боите от растителни и минерални пигменти се накапват върху сгъстена със смола дестилирана вода. Четките пък все така се изработват от опашката на стара кобила и се закрепват върху стрък от розов храст.
Някога старите майстори рисували цветя, животни, хора, но най-често лалета и рози. С лалето художниците изразявали любовта си към Всевишния, а с розата – своята привързаност към пророка Мохамед. Днес древното изкуство получава съвременно измерение.
По някакъв начин ебру се доближава до абстрактното изкуство, защото човек никога не знае какво ще се появи и винаги е различно, казва Анжела Минкова. – Просто танц на боите – играем си като децата и създаваме вселени, които достигат до най-скритите кътчета на душата и тя се чувства едно с Бог. Аз използвам класическа техника и това допринася за подобно магическо присъствие, защото всичко се влияе от всичко – от въздуха, от температурата, от някакви странни неща, които все още не познаваме, от настроението. И понякога се получават великолепни работи, друг път не толкова, но винаги е невероятно.
Ебру е мимолетно изкуство, за което остава само споменът върху хартия, но не и творбата в целия й блясък. Но Анжела Минкова не се натъжава и цитира стара мъдрост – „Хвани мига и той ще ти се отблагодари”. Ала стига да не поискаш да го притежаваш, – допълва тя. Заниманието с ебру е начин да се докоснем до мимолетността на всичко, да се слеем с това, което правим на момента, и да медитираме, казва още художничката. Според нея не е необходимо да се пристъпва с конкретна идея. Достатъчно е да се оставим на емоциите и на моментната си психическа нагласа. Като игра.
Анжела Минкова има академично образование и множество изложби у нас и в чужбина. Казва, че ебру е новата й любов и като всяка любов тя е много капризна, изискваща, но и даваща. И тъй като е на любовна вълна, художничката се е заела със задачата да сътвори първата по рода си „Книга за похвали и оплаквания от любовта”. А това означава:
Как любовните преживявания се трансформират в изкуство, което не е достъпно за повечето хора. Те обикновено смятат, че щом една любовна любовна история свърши, тя най-вероятно си отива при другите. А моето преживяване не е такова - според мен никой не може да притежава никого. И все пак най-истинският начин да „притежаваш” някого е да го претвориш. Само тогава той става на друга територия, преминавайки от територията на реалността в територията на изкуството. Тогава обаче няма думата и доста често се сърди.
Ако и вас желанието да направите първата си рисунка върху вода ви е докоснало, можете да се обърнете за помощ към Анжела Минкова и нейната „водна лаборатория” в столичното читалище „Г. С. Раковски”.
Снимки: личен архив на Анжела МинковаИстория като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..