Стана известно, че според оценки от парламентарната комисия за българите в чужбина, в момента най-малко 200 хиляди македонци искали да станат българи, а това наложило да се обмисля прецизиране на процедурата за признаване на българския произход на сънародниците от историческите диаспори зад граница. Проблемът с признаване на произхода не е от вчера и решаването му не търпи отлагане.
По закон, удостоверенията за произход са едни от основните документи за предоставяне на българско гражданство. Заради нередности при издаването им от Държавната агенция за българите в чужбина, Съветът по гражданство към правосъдното министерство е в обтегнати отношения с тази институция и практически замрази преписките за предоставяне на гражданство, придружени с удостоверения за произход, ако заинтересованите податели не ги подкрепят с доказателства. Агенцията обвинява съвета, че не признава нейни административни актове, но в своя защита той се позова на проверка на прокуратурата от началото на 2014г. Според проверката, в нарушение на закона агенцията издава удостоверения за български произход въз основа на документи, които не съдържат данни, че в рода на конкретното лице има поне един възходящ българин (баща, майка, дядо или баба).
Решаването на проблема е неотложно, защото не става въпрос само за конфликт между държавни институции. Публична тайна е, че голяма част от исканията за български паспорт са мотивирани изключително от интерес за безпроблемна миграция към други страни от ЕС. Щом като е така, не може България едновременно да претендира, че възпира миграционния натиск от Близкия изток към Западна Европа, а от друга да улеснява такъв натиск от други райони, като издава документи в разрез със собственото си законодателство. Емигрантите от Близкия изток през България за ЕС са хиляди или десетки хиляди, а потенциалните такива от страни с българска диаспора – стотици хиляди, защото молби за гражданство постъпват не само от Македония, но също от Албания, Украйна, Косово, Молдова, Сърбия, Турция, та даже и от Аржентина.
Безпрепятственото даване на българско гражданство създава не само неудобства заради миграцията към ЕС, но и проблеми със страните на произход. Ако е истина, че 200 хиляди македонци желаят българско гражданство, давайки им такова, България би натурализирала около 10 на сто от населението на една съседна държава, с която от години вече иска да подпише договор за добросъседство.
Безпрепятственото даване на българско гражданство би генерирало и чисто вътрешни проблеми. Как една държава, която твърди, че няма средства да приеме няколко хиляди имигранти от Близкия изток или Африка, ще намери средства за приемане на стотици хиляди от нейните етнически малцинства, някои от които са твърде внушителни по брой. По време на драматичните развития на военния конфликт в Украйна, където по някои оценки има над 300 хиляди етнически българи, се видя, че възможност да приеме и устрои такава маса от хора България фактически няма.
В близките дни се очаква министърът на правосъдието да се яви в парламентарната комисия за българите в чужбина за обмисляне на мерки по въпроса. Министърът бе обещал да представи на комисията доклад по казуса още през май, но по различни причини това не се случи. Не го ли направи и сега, комисията възнамерява да търси решение чрез промени в закона за българите, живеещи извън страната. Депутатите имат нагласа да направят така, че удостоверения за произход да се издават и въз основа на нотариално заверена декларация, съдържаща обстоятелства, които доказват българския корен, а проверката за нейната точност да стане компетенция на Агенцията за българите в чужбина. Така сегашните напрежения между държавните институции с отношение към въпроса не биха се преодолели, а задълбочили.
Междувременно, обществените очаквания са в посока на решения, които да отчитат националния интерес, да не са продиктувани от конюнктурни политически или националистически съображения, да изключват незаконни практики, да отчитат реалните възможности и да са съобразени с международните норми.
Протокол за сътрудничество и обмен между Министерствата на образованието и науката в България и Украйна за 4 учебни години до 2028-а бе подписан във видеоконферентен режим. С подписите си министрите Галин Цоков и Оксен Лисовий уреждат обучението на..
Часовникът на кукления театър е една от емблемите на град Стара Загора вече 48 години. Той е пуснат в действие през 1977 година и е единственият такъв на Балканския полуостров, съобщават от театъра на страницата във Фейсбук, след като от..
В сряда, 8 януари, над Западна и Централна България ще бъде предимно слънчево. Значителна облачност ще се задържи в крайните югоизточни райони, но с напредването на деня ще намалее. Минималните температури ще бъдат между минус 1° и 4° – по-високи..
За 21-ва поредна година Симитли е домакин на голям маскараден фестивал. Започнал като местно забавление, днес "Симитлия – Древната земя на кукерите" е..
България се преклони пред жертвите на "Кървавата Коледа" в Македония през 1945 г., когато хиляди македонски българи са избити от режима на югославския..
На 10 януари поглеждаме от върха на алпийския ски подиум с емоцията на един шампион – Алберт Попов. След това отскачаме на приятна среща в центъра на..