Нова благотворителна инициатива, наречена „Ако си дал”, вече събира привърженици в София. Идеята принадлежи на Стефан Чолаков, съдържател на ресторант, според когото е престъпление да се изхвърля изостаналата годна за консумация храна след края на работния ден в ресторантите.  Потресаващата гледка на човек, който търси храна в контейнер за смет, предизвикала у Стефан размисъл, че дори само един човек да успее да нахрани, пак ще бъде добро постижение. Ръководен от благородната идея, всяка вечер столичанинът раздава храна на възрастни хора, обречени наглад заради мизерните си пенсии, на безработни и бездомни. Ресторантьорът е осигурил хладилна витрина пред заведението, където съседите оставят храна в помощ на гладуващите. Витрината нарекъл „Хелп корнър” и откакто тя съществува, до нея често идват майки с деца, за да донесат сладкиши, приготвени в домашни условия. По думите на Стефан Чолаков идеята се радва на голямо обществено внимание, а дарителите се множат:

Преди три месеца, когато почиствах кухнята за следващия работен ден, се наложи да изхвърля няколко порции храна. Тогава се зарекох това никога да не се повтаря. От една страна, защото уважавам труда, който съм вложил за приготвянето, а също заради хубавитепродукти, които винаги подбирам за кухнята на ресторанта си.Реших, вместо да изхвърлям, да подарявам храна и предложих на приятели от социалните мрежи да ми препоръчват нуждаещи се хора.  Първа беше възрастна жена, която живее с по-малко от 100 евро на месец. Тя дойде при мен следкато беше платила сметките за комунални услуги, беше останала без пари и от три дни гладуваше. Започнаха след осем часа вечерта да идват и други хора, за да получат порция храна. За благотворителния жест се разчу в квартала и съседи започнаха сами да идват, за да носят храна за бедните. В един момент събрахме толкова много храна, че за да не се развали, започнахме да я разнасяме в домовете на инвалиди. По всичко личеше, че инициативата се разраства и активността на съседите наложи поставянето на хладилник, където дори след затварянето на заведението, човек може да остави храна за гладните. Няма съмнение, че ние се чувстваме добре, когато правим нещо добро, това е заложено в природата ни. Моето заведение се намира в престижен квартал на София. Много от дарителите на храна за бедните имат уважавани професии. Сред тях са лекари, търговци, рентиери, които не са безразлични към страдащите. Помагат и обикновени хора. Някои от тях помагат с малки суми като купуват леща или боб и ги носят в заведението. Финансовият статус не определя добротата на хората – отбелязва Стефан Чолаков.

За трите месеца, откакто се занимава освен с ресторанта и с благотворителност,Стефан Чолаков забелязал, че се променя финансовият статус на нуждаещите се. Някои от бедните успели да започнат работа и започнали самите те да даряват храна за кухнята. „С тях броят на дарителите се разраства” – казва Стефан Чолаков и продължава:

Никой от нас не е застрахован, че няма да настъпи неблагоприятен момент в живота му. Дори активни хора в един момент се налага да потърсят помощ. За съжаление, социалната система ни внушава, че трябва да бъдем индивидуалисти и да живеем в конкуренция. Моето мнение е, че обществото може да се грижи за членовете си. Ако ние се грижим един за друг, особено за по-слабите, тогава ще живеем по-добре и ще сме по-силни. Засега нашата благотворителна дейност се случва въпреки държавата, извън нейните закони и без никакво съдействие. Не крия, че не се съобразявам с българския закон, който огрничава даренията. Не може да се налага данък от 20% върху всичко, което се дарява. В момента чрез моето заведение ние даряваме, без това някъде да се отчита. Няма смисъл да създаваме юридическа организация за своята инициатива след като на практика законът не ни го позволява. Така ще си останем група хора, обединени чрез интернет, които помагат, всеки с каквото може. Ние сме  вече над 20 хиляди, макар и без никаква юридическа организация. Всеки, който вземе от нас храна и я занесе на инвалид, става част от инициативата. Към група ни принадлежат и тези, които преди да заминат на почивка, изпразват домашния си хладилник и носят храната в нашия „Хелп корнър” за бедните.