Натрупваните и нерешени с години проблеми от страна на управляващите са в основата на изключително слабия туристически сезон това лято. В края на август песимизмът е завладял бранша; говори се за фалити на хотели и туроператори. Причината, според Димитър Попов от Асоциацията на българските туроператори и туристически агенции (АБТТА), е спадът на туристи от основните ни пазари – Германия, скандинавските страни, Русия. А изказванията в публичното пространство за компенсиране (чрез пренасочване на летовници с отменени резервации след трагичния инцидент в Тунис), се оказват несъстоятелни.
„Бомбата” е заложена още преди 20 години, когато започва презастрояването, довело до свръхпредлагане и спад на цените по Черноморското ни крайбрежие. Главните виновни са общинските власти, узаконили и поощрили необмислените инвестиции и липсата на държавна политика както в сектора на туризма, така и на строителството.
С времето се надграждат и други проблеми, например, концесиите на плажната ивица, която у нас е държавна собственост, а не общинска, и решенията за отдаването й се взимат от Министерския съвет или Министерството на регионалното развитие (което от догодина ще бъде заменено от Министерството на туризма (МТ)).
„Слънчев бряг” е проектиран за 40 хил. легла и един турист на седем-осем кв.м. плажна ивица. Сега обаче леглата в курорта са над 500 000 и никой не иска да се ангажира с точна цифра. При такава диспропорция, проблемът с плажната ивица не може да се реши. Може да се облекчи, ако стопанисването й се повери на общините, каквато е практиката в повечето страни от ЕС, но проблемът е нерешим.
От една страна, с даването на плажовете под концесия или наем на фирми извън туризма, държавата нарушава пазарните интереси на хотелиерите, чиито клиенти недоволстват от високите такси за ползване на пясъчната ивица. От друга страна, като си затварят очите и допускат нощувките да не се отчитат в реално време, а в края на месеца, властите позволяват на хотелиерите да крият обороти. За 2014-а в района на „Слънчев бряг” са отчетени около 2,5 млн. нощувки, което прави средно по пет нощувки на легло. Това, разбира се, е невъзможно малко. Взаимното надлъгване не може повече да спасява затъващия български туризъм.
Прогнозите за фалити на хотели по Южното Черноморие са реални, категоричен е Попов. Естествено, че като имаме спад и лоши икономически показатели, тази опасност се увеличава и не само за хотелиери, но също и за туроператори, които се занимават с входящ туризъм. Основният проблем е, че България е с най-ниските показатели за годишна база на заетостта и средни приходи от нощувка. Според НСИ, легловата база е 260 хил., а заетостта й – над 30 процента, но ако сметнем цялата база, която освен хотели включва апартхотели, частни квартири и апартаменти, средната заетост е не повече от 20 на сто. Само за сравнение за ЕС през миналата година, тя е била 62 процента, за САЩ – 80 на сто.
Настоящото правителство отдели на туризма ресорно министерство. Това е похвално, но недостатъчно. Провалът на сезон 2015-а можеше да се предвиди, тъй като потокът от туристи в по-голямата си част е органзиран: минава през туроператори и предполага планиране и предсказуемост. Димитър Попов е категоричен:
До края на септември се договаря сезон 2016-а. Ако експертите на МТ си направят труда да се свържат с големите туроператори – европейски, руски и т.н., ще знаят какво се планира като чартърна програма до края на следващата година. Ще може да се направи съпоставка с потока през тази година. Справката е много лесна, но може да се направи само от Министерството, не от бранша. Да не говорим, че липсват и не са правени с години анкетни проучвания на туристите, напр. румънците – летуват ли у нас, или само преминават; колко пари средно харчат…
Въпросът е – ще се сбогува ли българският туризъм с туристите или ще успее да пребори модела, който му пречи.
Казват, че за да опознаеш дадено място, трябва не само да го видиш с очите си, но и да го вкусиш с небцето си . Всяко българско село, всеки град или регион си има своя специфичен дъх и аромат. Един от начините да ги опознаете са кулинарните маршрути,..
Лятото може да е незабравимо не само с почивка край морето, а и с разходка до дивите плажове на Дунава. Всяко от градчетата по бреговете на голямата река си има своето място, където човек може да разпъне чадър и да стъпи върху фините речните пясъци...
След дългогодишна разруха, един от емблематичните мостове, строени от майстора зидар Кольо Фичето, е готов отново да посреща туристи. Беленският мост е построен над река Янтра през 1865 - 1867 г. по нареждане на валията на Дунавския..
Старият влек в село Говедарци, община Самоков предстои да бъде модернизиран като четириседалков лифт с капацитет от 1520 души на час. Подобно предложение..