По традиция, и това лято цените на горивата са актуална тема у нас, след като спадът на международните пазари през юли не се отрази върху пазара на дребно. Дългоочакваното движение надолу се случи в края на август, като отзвук от съвместно телевизионно интервю на премиера Бойко Борисов и шефа на митниците Ваньо Танов. Министър-председателят обеща още поголовни проверки на търговците. Пазарът, който остана безразличен към по-ранните ценови движения, реагира на политическото послание и литър гориво на бензиноколонките падна скромно със средно около 10 стотинки, или едва 4,5%.

Новината безспорно е добра, но и не дотам, защото поставя под съмнение, както пазарното ценообразуване на горивата в България, така и прозрачността в сектора, а не на последно място – и експертността на контролните институции (КЗК и данъчна администрация).

Това не е решение, а популизъм – коментира ситуацията Калоян Стайков от Института за пазарна икономика. – Излиза някой и казва: „Има картел, има много високи цени”. Но защо е така? Къде са обективните данни? Нали има антимонополна комисия и данъчни власти, които могат да проверят какво точно се случва. Абсурдно е да прескочим проверките и да минем направо към заключението. Излиза, чe данъчната администрация иска да окаже обществен натиск върху вносителите, производителите и търговците и те да си намалят цените, а не да си свърши работата, за която й се плаща.”

Според данните на Европейския енергиен портал, средната стойност в ЕС за литър гориво (дизел и бензин) без акциз и ДДС, независомо дали се касае за внос или за производство, е 0,552 евро; за България тази стойност е 0,617 евро. По такъв начин, страната ни е на четвърто място с най-скъпа нетна цена на горивата, след Дания, Малта и Италия. През 2014-та около 45% от бензина и 35% от дизеловото гориво на нашия пазар са вносни. Не може обаче да се твърди със сигурност, дали те служат за задоволяване на вътрешния пазар, или една част се изнася отново. Разликата до 100 процента се пада на местните рафинерии, най-голямата сред които е „Лукойл“. От своя страна, бургаският производител изнася около 50% от продукцията си.

Данните на Европейския енергиен портал сочат още, че България е страната с най-нисък акциз в ЕС. След като прибавим и третия компонент на цената – ДДС, страната ни се нарежда на 22-ро място по цени на горивата сред 28-те членки.

Дали на някакво ниво съществува картел, обаче е трудно да се докаже. Преди три години Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/ излезе със заключение за картел на пазара на горива у нас, което обаче беше отхвърлено от съда. Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията е категоричен: „Говори се, че съществува тайно картелно споразумение в сектора, но доказването му е трудно”.