Българите възприемат икономическото оживление като сухи статистически данни. А то се случва и като промяна в деловите ни начинания, и като нарастване на потреблението.

Ние имаме много ниска точка за сравнение, коментира социологът Марчела Абрашева – регионален директор на TNS Gallup за Балканите. – Това беше лятото на миналата година, когато имаше доста политическо напрежение в страната и усещане за извънредност. На този фон смело може да се каже, че сега различни групи от обществото се чувстват малко по-спокойни, започнаха да мислят малко по-напред от следващия месец, което е основа за икономическо оживление.То се получава, когато хората започват да харчат, да учат, да работят нови и различни неща. Мога да дам за пример увеличаването на броя на взетите кредити за закупуване на жилище. Разбира се, това се случва в големите градове, където има икономика. У нас тя е много неравна, но трябва да свикнем с идеята, че тя е така навсякъде по света.

От кои социални групи са българите, които се чувстват проспериращи?

Принципно социалната група от една страна е това, което хората имат, примерно доходи или някакви притежания, но от друга страна – социалната група се определя от това, как хората се чувстват и как се самоопределят – продължава Марчела Абрашева. – Любопитно е, че при едни и същи нива на доходи и начин на живот в различните страни се отговаря различно. В съседна Румъния отговарят малко по-оптимистично от българите. У нас наричаме икономически активни работещите българи, а това са само малко над половината от пълнолетното население у нас. Не бих казала, че дават сигнали за просперитет, а по-скоро за известно успокоение на икономическите си страхове, макар и по различни причини. Ако можем да твърдим за средна класа – това е 1/5 от работещите.

Що се отнася до твърдението, че от нашата страна „изтичат мозъци“ и младите хора предпочитат да работят в чужбина, Марчела Абрашева е категорична, че желанието за емиграция не е така масово, както през 90-те години на миналия век. В последните години не повече от 1-2% от пълнолетните граждани отговарят в представителните изследвания на TNS, че имат планове да емигрират. Що се отнася до мечтата на българите за просперитет, според Марчела Абрашева, след голямата криза много българи са на мнението, че можеш да бъдеш „гражданин на света” и от България. У нас са базирани добри компании, в горещи световни области като например IT услугите.

За жалост, или за радост, повечето българи си представят как те ще си направят хотел, или заведение – продължи тя. – И то на услуги тип „кръчма”, а не на услуги тип „Стив Джобс”. Много ни се иска да бъдем Силиконова долина, но няма критична маса. Разбира се, има успешни примери. Специално в IT услугите можете да бъдете навсякъде. Това, което се пропуска за българската икономика е, че ние не сме голяма страна. Икономиката ни е слаба, потребителското търсене не е достатъчно платежоспособно. Фирмите ни са неконкурентни в развитите страни, които защитават със стандарти своите продукти и компании. Като общество подкрепяме исканията държавата да се намеси, да инвестира едновременно във всичко, да осигури обществени поръчки, достъп до европейски фондове – въобще фондове, каквито и да са. Добре е, че сме икономика на услугите, ако бъде поне малко настоятелни за минимална промяна в институциите и най-вече в образованието на страната. Тогава бихме могли да бъдем отворената среда, която ще дава шанс на хората да търсят да бъдат Стив Джобс повече, отколкото поредния хотелиер. За жалост ние считаме образованието като социален въпрос, а той е икономически.