Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Глаголицата – духовен мост между България и Словакия в скулптурата „АБВ” на Андрей Врабчев

БНР Новини
Снимка: личен архив

Между България и Словакия съществува един специален духовен мост, основаващ се на мисията на светите братя Кирил и Методий, съпокровители на Европа, и техните ученици. През втората половина на IX век двамата византийски книжовници са изпратени във Великоморавия, част от която е днешна Словакия, да проповядват християнството на славянски език. За превода на богослужебните книги Константин-Кирил Философ е създал глаголицата. И днес сложната графична система на първата славянска азбука мотивира учени и артисти към нейното задълбочено изследване и преосмисляне. Глаголицата вдъхновява и скулптора Андрей Врабчев да я пресъздаде в монументалното произведение „АБВ” – еднотонна сфера от черна стомана с диаметър 2,4 метра. Българинът е единственият представител на Балканите в тазгодишното XX издание на фестивала „Скулптура и обект” в Братислава. До края на август неговият прочит на глаголицата ще привлича погледите на посетителите в градината на президентството в словашката столица.

За Андрей Врабчев пресъздаването на графичната и символична система на глаголицата чрез „езика” на скулптурата е лично предизвикателство:

СнимкаГлаголическата писменост е построена върху много ясни геометрични принципи. Но създаването на азбуката е протекло на базата на християнски символи и идеи – за Радио България разказва Андрей Врабчев. – Има фигура модул, която съдържа кръг, кръст и триъгълник в себе си. Чрез този модул могат да бъдат изписани всички глаголически знаци. Той е графичен символ на „Аз съм Бог Исус Христос от началото до края”. В житията се посочва, че Константин-Кирил Философ пише азбуката за една вечер, а всъщност цялата глаголица се съдържа в този модул. Съответно отнемането или оставянето на тези елементи изобразява цялата логика на глаголицата. Този геометричен принцип даде възможност за един нов прочит на азбуката в пространството – тоест тя да се превърне в чисто пространствен проблем, съдържащ се в скулптурата.

В рамките на фестивала Българският културен институт в Братислава показва и други творби на Андрей Врабчев, градящи културните мостове между българи и словаци.

Тази година в Братислава се проведе конкурс по случай 25 години от падането на бившия режим. По този повод създадох една символична ограда. При взаимодействие между наблюдателя и скулптурата тя от ограда, лишаваща те от свобода, се превръща в люлка. Един инструмент, чрез който изживяваш чувството на свободата, полета, откъсването от земното притегляне.

Българският скулптор впечатлява словашката публика и с една неканонична творба:

Снимка„Пресвето сърце Исусово” представлява един от символите на католическата деноминация (вяра). Огънят е част от този символ, но аз се отказах да го скулптирам. Заместих го със свещи от нашите православни храмове, в което някои хора видяха вид християнско единение.

След края на фестивала в Братислава скулптурата „АБВ” ще продължи да разказва историята на глаголицата във Виена, където ще бъде изложена в Българския културен институт Дом „Витгенщайн”.

Снимки: Андрей Требатицки/Andrey Trebaticky



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Изложба в София "По следите на Михайло Парашчук“

В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...

публикувано на 18.11.24 в 17:41

Приключенско кино от 39 държави пристига на „Банско филм фест“

За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..

публикувано на 17.11.24 в 08:15

Милена Селими с награда за най-добър превод в Албания за "Времеубежище"

Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..

публикувано на 16.11.24 в 21:10