Европейският съюз може да предостави на Гърция втори краткосрочен мостов кредит,в случай че преговорите по споразумението за трета спасителна програма се проточат. Това е заявил в интервю за Франс прес председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Той е изразил надежда, че Гърция и кредиторите могат да сключат споразумение този месец, „за предпочитане преди 20 август” – датата, на която Атина трябва да направи важно плащане към Европейската централна банка. Заради проблемите при изкачването на „дълговия” Олимп, възможно ли е гръцки капитали да се пренасочат към България?

Въпросът не е дали е възможно или не, то се случва в момента, каза в интервю за Радио България политологът Георги Киряков. – Много гръцки фирми прехвърлят бизнеса си и седалището на своите фирми в България. Изключително много гръцки спестители прехвърлят сметките си в евро в банки на наша територия. Доколкото имам информация, за последните няколко месеца между 4,5 и 5 милиарда евро са прехвърлени в наши трезори. Това е добре, защото ще задвижи кредитирането по някакъв начин. Що се отнася до гръцките граждани, ще дам конкретен пример. Ако досега те не са плащали никакви данъци, заради липса на достатъчно стройна данъчна система в Гърция, сега са поставени в ситуацията да плащат много по-високи данъци, отколкото в България. Затова те предпочитат да изнесат бизнеса си и да плащат, според данъчната система в България, т.е. много по-ниска ставка. До колкото знам, над 14 хиляди фирми са прехвърлили бизнеса си в България.

Би било добре, ако благодарение на тези хиляди фирми, българската икономика се раздвижи.

Но всичко това има и контраефект, продължава Георги Киряков. – Много български граждани, които са работили в Гърция през последните години, заради кризата е възможно да се върнат в България. Това са повече от 100 хиляди души, по информация на статистиката. Ако не може да им се намери работа, веднага ще натежат на бюджета. Пак по статистическа информация, тези хора ще получават солидни обезщетения, защото са били осигурявани на високи заплати в самата Гърция. Говоря за обезщетения в размер на 1500 лв. на месец, което по българските стандарти, за безработен е много добра сума. Макар и в рамките на 6-9 месеца, може да се живее спокойно.

Трябва да се има предвид, че в болшинството си българите в Гърция са работили в сферата на битовите услуги. Работа в нашата страна трудно се намира и по този начин бюджетът ще се натовари с полагащите се обезщетения при безработица.

Това е балансиращият ефект на прехвърляне на депозити в банки на българска територия и изнасяне в страната ни на дейността на гръцки фирми, е становището на Георги Киряков. – Не се знае какъв ще е ефектът – положителен или отрицателен. За мен е важно българската икономика да укрепи своята база. Тя все още е доста слаба и е подобна на икономиката на Гърция. Имаме едно силно селско стопанство, субсидирано от европейските фондове, имаме силен туризъм, който също е сезонен. Поради проблема с руските туристи, този отрасъл може да пострада. Световната икономическа система е много сложна. Тя сама се опитва да намери баланс, но трудно го постига. Трябва да търсим иновативни идеи за просперитет на българското общество. Не може да се разчита само на европейски средства или сезонни индустрии. Може да се разчита на креативния потенциал на българите. За съжаление през последните 15 години тези, които го носят, напускат България заради неспособност на поредица от правителства да дадат равен старт и свобода на инициативността на всеки един човек, който иска да се занимава със стопанска дейност. Бизнесът се прави абсолютно зависим от държавни поръчки, субсидирани от ЕС. Това не е устойчива икономика. Не си представям германската икономика да зависи от средствата, отпускани от ЕС, или британската да зависи изцяло от някакви сезонни дейности. Няма ли солидна индустриална база една държава, тя е обречена да крета и гражданите й да съществуват на ръба на мизерията.