Датата 2 октомври 1996 година ще се запомни с първото убийство на български министър-председател, макар и вече бивш, в най-новата ни история. Преди него същата съдба, но след дирижиран съдебен процес и предрешена смъртна присъда, произнесена от т.н. Народен съд през февруари 1945 г., сполетява и други български премиери през годините – Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов, Александър Цанков (задочно), а отървалия се с година затвор Никола Мушанов е убит години по-късно от Държавна сигурност.

Кой е Андрей Карлович Луканов? Роден е в Москва през 1938 година в семейството на българския комунистически функционер Карло Луканов. На 10 ноември 1989 година е сред хората, които отстраняват Тодор Живков от ръководството на Българската комунистическа партия. Преди това заема висши държавни постове, свързани с външната търговия и валутно-финансовата дейност на правителството. Ролята му в началото на прехода е изключително голяма. За руснаците той до края на живота си остава „човекът на Москва в България“.

След партийния пленум на 10 ноември 1989 година, Луканов застава начело на комисията по деформациите и така превзема всички властови позиции в партията и държавата. Министър-председател е на 2 правителства през 1990 година като по време на първия си мандат обявява официално фалит на България, налагайки мораториум по изплащането на външния й дълг към западни банки. С неговото управление се свързва и раздаването на т.нар. червени куфарчета, в резултат на което приближени до БСП хора се превръщат за една нощ в милионери.

На 7 юли 1992 година Луканов е арестуван и срещу него е образувано дело, което завършва без обвинителна присъда, и той е освободен на 30 декември същата година. Три години по-късно Луканов вече е начело на българо-руското акционерно дружество „Топенерджи“, което е посредник в доставките на руски природен газ за България.

Какво се случва на 2 октомври 1996 година?

Луканов има срещи в компанията „Топенерджи“, за които закъснява. Затова моли шофьора си да го закара, въпреки че офисът на фирмата е съвсем близо до дома му. Единственият свидетел на убийството му става жена, която чисти частното училище, което се намира на първия етаж на сградата, в която Луканов живее. Тя вижда мъж с вид на клошар, който и предишни дни е стоял пред сградата. Както всеки ден, Луканов излиза от кооперацията и се насочва към колата. Влиза в нея, но при разпитите шофьорът му казва, че шефът му си е забравил ключовете и затова се върнал обратно. След секунди се чува пукот, Луканов е повален на земята, а покрай колата тичешком минава клошарят, виждан от съседите му и в предишните дни. Така описва убийството на бившия премиер в книгата си „Виновните-невинни“ журналистката Ангелина Петрова.

В Златния фонд на Българското национално радио се пази запис на словото, което председателят на Народното събрание академик Благовест Сендов произнася на погребението на Андрей Луканов:

Депутатът от Съюза на демократичните сили и бивш председател на Демократическата партия Стефан Савов отговаря на журналистически въпрос как приема новината за убийството на Андрей Луканов:

Факт е, че и до днес никой от правителството на Жан Виденов не е дал обяснение или поне предположение, кой би имал интерес от убийството на Андрей Луканов като шеф на дружеството „Топенерджи”.

Една от версиите за убийството му е, че Луканов от доверен партньор на „Газпром“ чрез участието си в смесеното българо-руско дружество „Топенерджи“ става неудобен. Причината е, че и други частни компании от бизнес кръговете около БСП, като „Мултигруп“, искат не само да станат посредници в доходоносната търговия с руски природен газ, но и да сложат ръка върху газопреносната мрежа в България, която е изцяло държавна собственост.

Друга версия за убийството е свързана с конфликта между Луканов и близкия до Виденовото правителство и до върхушката на БСП икономически кръг „Орион”. Той е оглавяван от Румен Спасов, син на бившия заместник-министър на вътрешните работи по времето на Тодор Живков – Мирчо Спасов. Хората от „Орион” за кратко време набират голяма икономическа мощ и влияние, благодарение на партийните си връзки и на учредената от тях Българска земеделско-промишлена банка с пари на руския олигарх Майкъл Чорни. Акционер в банката на „Орион“ става и собственикът на строителната  фирма „Колонел” Ангел Василев, който през 1999 година е един от обвинените за убийството на Андрей Луканов. Задържан е на 4 юни 1999 година в Прага и докаран в България. Заедно с него за убийството са обвинени още двама българи – шофьорът му Юри Ленев и Георги Георгиев, както и двама украинци – Александър Русов и Алексей Кичатов. На 28 ноември 2003 година, обвиняемите получават доживотни присъди без право на замяна. Те обжалват. 3 години и половина по-късно – на 15 март 2007 година, делото завършва с оправдаване на всички подсъдими. Заради изтезанията, на които е подложен, Юри Ленев завежда дело в Страсбург. По него България е осъдена да му изплати 27 000 евро.

Политическо или икономическо, а може би и двете, покушението срещу Андрей Луканов остава едно от най-знаковите убийства в съвременна България, свидетелство за криминалния начин, по който се извършва преходът у нас и трансформирането на държавната и обществена собственост в частна.

След убийството на Луканов, кризата в страната се задълбочава, а  правителството на Виденов е неспособно да се справи с нея. В началото на 1997 година, страната е блокирана от стачки на работници, инфлацията расте и има недостиг на хранителни продукти. Това е и една от причините на 10 януари 1997 да бъде организиран митинг с искане за оставката на премиера и правителството. За предпоставките, подготовката и провеждането на стачките и митингите, останали под името Януарски събития, ще разкажем във втората част на материала „1995-1997-ма – Зимите на нашето недоволство”.